Скоро трябваше да се доближи до него, може би още тази нощ. „Макар и само за да върна думите си назад. Той ги уби, за да спаси живота ми. Така каза. Въпреки че бях причината за толкова много…“
Беше се разсеяла и бе пропуснала, че Бакал е отпратил Страл. Сега забави ход и се задържа до нея. Изведнъж гърлото й пресъхна.
— Естарал, трябва да те помоля за една услуга.
Тя се стресна. „Никаква смърт повече. Моля те. Ако е имала други любовници…“
— Хетан — каза той тихо. — Ти си една от жените, които я пазите нощем.
Тя примига.
— Не задълго, Бакал. Мина й времето да бяга. В очите й няма нищо. Тя е окуцена. Предната нощ бяхме само две.
— А тази ще е само една.
— Може и толкова да няма. Воините сигурно ще я използват цяла нощ.
— Дрисък на боговете, не помислих за това!
— Ако я искаш…
— Не. Слушай, по залез-слънце всички ще вечерят. Можеш ли да си тази, която ще я храни?
— Храната просто изпада от устата й — каза Естарал. — Даваме на децата да я хранят — забавлява ги да я тъпчат като бебе.
— Не и тази вечер. Поеми го ти.
— Защо?
„Искам да говоря с теб. Искам да върна нещата. Искам да спя с теб, Бакал, и да поправя толкова неща…“
Той впи очи в нейните, затърси нещо в тях. Естарал бързо извърна глава, за да не разкрие мислите й.
— Не разбирам — рече той. — Защо вие, жените, сте толкова жадни да осакатите друга жена?
— Нямам пръст в това.
— Знам. Просто питам.
Никога не се беше замисляла за това. Просто така се правеше. Открай време.
— Някои жени имат нокти.
— Знам. Виждал съм го достатъчно често. Виждал съм го в битка. Но окуцяването — това е друго. Нали?
Тя все така гледаше встрани.
— Не разбираш. Нямах предвид нокти на воин. Имам предвид ноктите, които крием, онези, които използваме само срещу други жени.
— Но защо?
— Ето, че ми говориш като Онос Т’уулан — всичките негови въпроси за нещата, които винаги сме правили. Не беше ли това, което доведе до убийството му, Бакал? Непрекъснато оспорваше неща, които нямаше право да оспорва.
Видя го как вдигна дясната си ръка. Като че ли я огледа.
„Ръката, която е забила ножа.“
— Кръвта му ме е отровила — прошепна той.
— Когато се нахвърлим срещу свои… — почна тя, мъчеше се да облече мислите си в думи. — То е като вода в мях, намерила дупка. Има толкова много… тежест…
— Натиск.
— Да, това е думата. Нахвърляме се срещу свои, за да облекчим натиска. Всички очи върху нея, не върху нас. Всички страсти… — И млъкна, за да преглътне сълзите си.
Но той ги беше усетил — усетил беше всичко.
— Мъжете ли са причината тогава? Това ли ми казваш?
Гневът, който я обзе, полази по гръбнака й като кокалчета на пръсти.
— Отговори ми на едно нещо, Бакал… — И този път срещна погледа му, без да мигне. — Колко пъти докосването ти наистина е било нежно? С твоята жена. Кажи ми, колко пъти си се смял с приятелите си, когато видиш някоя жена да излезе от дома си с кръв, засъхнала по устната, със синина под окото? „О, дивият вълк е чукал нощес!“ А после се хилите и се смеете — мислиш ли, че не чуваме? Мислиш ли, че не виждаме? Осакатете я! Вземете я, всички. И докато тя си вдига задника за вас, ни оставете на мира!
Няколко глави се бяха извърнали при злъчния й тон, макар да не можеха ясно да доловят думите й, понеже ги бе изрекла тихо, като съсък на змия. Видя няколко насмешливи усмивки, видя приглушените вихри на нечути шеги. „Яко свързани в убийство, тия двамата, а вече се плюят един друг! Нищо чудно, че техните се хвърлиха в прегръдките си!“
Бакал издържа гневния й поглед, сякаш можеше да отблъсне яростните й, горчиви думи, след това отново се загледа напред. От устата му се изтръгна въздишка; приличаше повече на пъшкане.
— Помня глупостите му — или поне тогава ги мислех за глупости. Приказките му за Имасс… казваше, че най-голямото доказателство за силата на един воин мъж било в това нито веднъж да не докосва женската си с нещо друго освен с нежност.
— И му се надсмиваше.
— Виждах и жени да се присмиват на това.
— А ако не бяхме, Бакал? Ако бяхте видели нещо друго в очите ни?
Той се намръщи и кимна.
— Нощ-две на дивия вълк…
— За да избие такива опасни идеи, да. Не разбираше — нито един от вас не разбираше. Ако не го беше убил, той щеше да ни промени всички.
— И жени като Секара Омразната ли?