Той чакаше.
Деца на Ритуала, да, но усещането му за мнозина от тях му говореше друго. Загадка имаше тук. Т’лан Имасс и все пак…
А после всички спряха. Шестима гадатели на кости обаче продължиха към него.
Познаваше трима от тях. Бролос Харан, Улаг Тогтил, Илм Абсинос. Гадатели на кости от Оршайн Т’лан Имасс. Оршайните не бяха дошли на Сбора на Силвърфокс. Такъв провал предполагаше загуба. Заличаване. Съдби като на клановете Ифайли, Бентракт и Керлум. Предположението се бе оказало грешно.
Оцелелите трима по свой начин бяха грешни. Бяха загърнати в кожи на бялата мечка — звяр, появил се късно в епохата на Имасс — и лицата им бяха по-плоски, костите по-деликатни от тези на истинските Имасс. Оръжията им бяха предимно от кост, бивни и еленови рога, с набити в нея късове кварц и кремък. Оръжия, отхвърлящи всякаква представа за изящество: сложни в изработката си, но в същото време намекващи за примитивна жестокост.
Гадателят на кости Улаг Тогтил заговори:
— Първият меч. Не предполагахме, че прахта може да е толкова интересна.
— Той настоява да говори от наше име, но никога не казва това, което желаем да каже — изсъска Бролос Харан. — Защо изобщо се примиряваме е загадка.
— Имам си свои подходи — отвърна Улаг. — И не мисля, че на Първия меч му липсва търпение.
— Не търпение — изсумтя Бролос. — Може би търпимост?
— Костта се огъва, преди да се счупи, Бролос Харан. Е, бих искал сега да кажа още нещо на Първия меч, преди всички да зачакаме проникновеното му слово. Може ли?
Бролос Харан се извърна към Илм Абсинос и вдигна ръка в странен жест, който озадачи Онос Т’уулан. Но само за миг — защото в следващия разбра.
Безпомощност.
— Първи меч — продължи Улаг. — Не стигаме до теб посредством Телланн, защото нямаме права над теб. Призовани сме, да — в това сме убедени, — но не от твоята ръка. Би могъл да ни откажеш. Не е в сърцата ни да се покоряваме на волята на другиго.
— Кои са тези чужди? — попита Онос Т’уулан.
— Проникновено, наистина — каза Улаг. — Първи меч, те са Т’лан Имасс от втори Ритуал. Потомците на онези, които предпочетоха да последват Килава Онасс, когато тя отхвърли първия Ритуал. Техен провал беше да не се определят преди изявеното от Килава желание да бъде придружена. Но ако в леда остане само една дупка, всички трябва да дишат през нея.
— Сестра ми не покани никого.
— Уви. Тъй че се стигна до това. Тези трима са гадатели на кости от Бролд Т’лан Имасс. Лид Гер, Лера Епар и Ном Кала. Броят на Бролд е две хиляди седемстотин и дванайсет. Повечето от тях са в прахта след нас. Нашите Оршайн наброяват шестстотин и дванайсет — виждаш ги тук. Ако сме ти нужни, ще ти служим.
Ном Кала огледа Първия меч, воина, за когото някога беше вярвала, че не е нищо повече от измислица, мит. И заключи, че е по-добре да си беше останал такъв. Костите му бяха натрошени на парчета… а някои от тези кости дори не бяха негови.
Първият меч не беше великанът от легендите. Не носеше наметало от лед. От главата му не стърчаха рога на карибу. Нямаше дъх, който ти носи дара на огъня. Нито имаше вид на воин, който ще изрежда подвизите си три дни и три нощи, докато не унизи всеки възгордял се герой. Започваше да подозира, че малко от древните приказки изобщо могат да се свържат с тази фигура. Танцувал над морето по гърбовете на китове? Кръстосвал меч с демонски моржове в подводните им кули? Тайният изкусител на жени, останали сами в нощта?
Колко деца от нейния клан, поколение след поколение, бяха носили някаква разновидност на името Онос заради невъзможно забременяване?
Внезапното й стъписано ахване привлече вниманието на всички.
Бролос Харан тъкмо говореше — Ном Кала нямаше представа за какво — и не остана доволен.
— Ном Кала, какво те развесели толкова?
— Нищо — отвърна тя. — Извинявам се. Извинявам се, Бролос Харан. Странична мисъл. Е, няколко странични мисли всъщност.
Другите зачакаха.
Тя предпочете да не доизяснява.
Вятърът простена, зашепна през останките козина по наметалата им.
Онос Т’уулан заговори:
— Оршайн. Бролд. Отрекъл съм войните с Джагът. Не търся битка. Не ви каня да се присъедините към мен, защото това, което търся, е равносметка. Като вас бях призован от прахта и в прахта желая да се върна. Но първо ще намеря онази, която така ме наказа с това възкресение. Гадателката на кости на Логрос Т’лан Имасс Олар Етил.
— Сигурен ли си, че е тя, Първи меч? — попита Улаг.
Онос Т’уулан кривна глава.
— Улаг Тогтил, след всичкото това време все още ли смяташ сигурността за добродетел?