Дръпна свирепо от пушилото си, загледана в приближаващия се. Вървеше като пиян — и беше мръсен, ужасно мръсен и целият в прах. Странно детинското му лице изглеждаше почти мъртвешко.
„Ето, че се почва. Поредният непонятен разговор между тях. Ох, колко не му харесва, че и аз ще съм с тях. Е, ставаме двама.“
— Диша ли? — попита Ботъл, щом спря пред палатката.
Тя кимна към дръпнатото платнище на входа.
— Каза ми да изляза.
— Ще иска да ме види.
— Иска да знае как е Фидлър.
Ботъл завъртя очи от досада, извърна ги настрани, после отново я изгледа.
— Чувствителна си, Атри-Цеда. Глътка ром ще успокои нервите ти.
— Вече ударих една.
Той кимна, сякаш това не го изненада.
— Фидлър още бълва останалото му от вечерята. Ще му трябва нова палатка.
— Но той дори не е маг.
— Не е.
Тя впи очи в неговите.
— Всички ли малазанци сте толкова потайни?
Той се усмихна.
— И още по-лоши ставаме, Атри-Цеда.
— Защо така?
Усмивката изчезна.
— Много просто. Колкото по-малко знаем, толкова по-малко говорим. Очаквам скоро да станем армия от неми.
„Нямам търпение.“ Тя въздъхна, изтръска пушилото и бавно се изправи.
Звездите се връщаха в небето на североизток. Това поне беше нещо. „Но там има някой. Държи оръжие… богове, какво оръжие!“
— Подскачащото око на Блудния, та той е Висшият маг. Не може да се крие вечно.
Ботъл я зяпна ококорен.
— Никога не бях чувал тази ругатня.
— Току-що си я измислих.
— Звучи странно непочтително от ледерийска уста. Леко съм шокиран всъщност.
— Въпрос на бедно въображение. — Тя отиде до входа на палатката и драсна с нокти по кожата. — Влизаме.
— Чудесно! — сопнаха й се отвътре в отговор.
Тясната вътрешност бе задимена от благоуханните свещи, мъждукащи по пода в кръг около седналия кръстато Бърз Бен. Висшият маг беше плувнал в пот.
— Кучият син посяга към мен — застърга гласът му. — Искам ли разговор? Не, не искам. Какво да говорим? Аномандър уби Гуглата, Дасем уби Аномандър, Бруд строши Драгнипур, а сега Драконъс се вихри на свобода. Бърн трепери, Порталът към Старвалд Демелайн гори и жестоки усукани лабиринти чакат и дебнат — кога ще се съживят? Какво ще донесат?… А има и още. Осъзнаваш ли го? Още има… стига си зяпал, просто слушай. Кой пробута цялата тази проклета бъркотия? Ботъл, тебе питам!
— Съжалявам, слушах, не мислех. Откъде да знам? Не, чакай…
— Точно тъй. Сенкотрон и Котильон. Адюнктата наистина ли вярва, че сама избира пътя си? Нашия път? Тласка ни упорито напред, още откакто дебаркирахме — всичко е въпрос на логистика, разбира се. Не че търговците ак’рини с радост са ни предали всичко, което имат, нали? Не че нещата няма да станат по-лоши, колкото по на изток вървим — Пустинните земи сигурно с право са наречени така.
— Бързак…
— Разбира се, че дърдоря безсмислици! Слушай! Там има Т’лан Имасс! — Безумният му поглед изведнъж се впи напрегнато в Араникт. — Прахта ще затанцува! Кой ги командва? Какво иска? Знаеш ли какво искам да направя с оная прах? Искам да я изхвърля. Кой иска да знае? Не и аз!
— Т’лан Имасс коленичиха пред императора — каза Ботъл. — Той взе Първия трон и не го отстъпи.
— Точно така!
— Подведени сме. Трябва да говорим с Тавори. Веднага.
Но Висшият маг клатеше глава.
— Няма полза. Тя е взела решението си.
— За какво? — повиши глас Ботъл.
— Смята, че може да ги измами. Знаеш ли, че беше най-изтъкнатият изследовател на биографиите на Келанвед, на Танцьора и на Дасем? Не го знаеше, нали? Преди да я направят адюнкта. Преди дори да наследи властта на Дома Паран. Изследовател на войната — имперската война. Завоеванията — не просто полевата тактика, а мотивите на императора и безумните му съратници. Житиетата — на всички до един. Кръст, Ток-старши, Урко, Амерон, адмирал Нок, Въслата, дори Тайсхрен — защо мислиш, че държи Банашар близо до себе си? Този пиян глупак е потенциалният й емисар в случай, че Тайсхрен най-сетне реши да направи нещо.
Но Ботъл явно бе поразен от първото откровение на Бързия Бен.
— Да ги измами? Да измами Боговете на Сянката? Да ги измами за какво?
Зъбите на Бързия Бен блеснаха като злато на мъждукащата светлина на свещите.
— Не смея да кажа.
— Не ни вярваш, че ще си държим устите затворени?
— Не. Защо да ви вярвам? — Изпъна дълъг пръст към Ботъл. — Ти ще си първият, който ще хукне към хълмовете.
— Ако е толкова зле, защо още си тук?
— Защото Драконъс променя всичко, а аз съм единственият, който може да му се противопостави.