Ботъл зяпна, а после думата едва се изтръгна от устата му:
— Ти?!
— Но и за миг не си помисляй, че го правя заради Сенкотрон и Котильон. И не си помисляй, че го правя дори за адюнктата. Всичкото това време вътре в Драгнипур — променило го е. Никога не е бил толкова лукав — представяш ли си, учтива покана за разговор — той за идиоти ли ни мисли? Но чакай… — Замаха с ръце. — Щеше да е лукавство, ако не беше толкова очевидно! Защо не помислихме за това?
— Защото е нелогично, проклет тъпак!
Но Висшият маг не реагира на избухването му.
— Не, той наистина иска да разговаряме! Ето ти тебе лукавство! Добре, ние можем да отговорим на това, нали? Разговори? Изключено! И да видим как ще изтълкува това, просто да видим!
Араникт приглади гъстата си коса, след това бръкна в кесийката на колана си за пушило. Наведе се и взе една от свещите на Бързия Бен. Докато запалваше, видя, че Висшият маг се е вторачил невярващо в нея.
Ботъл се изсмя дрезгаво.
— Не е вече толкова свенлива, а? Добре. Вече ще открием истинската Атри-Цеда. Точно както искаше Брис.
Араникт присви очи към Бързия Бен зад булото на дима. Бавно нагласи свещта в локвичката й восък на кожения под. „Брис? За това ли е всичко?“
Висшият маг хвърли презрителен поглед на Ботъл.
— Невежество е, не е перчене.
— Перченето обикновено е невежество — отсече Ботъл.
— Така е — отстъпи Бързия Бен. — И си прав — добави с въздишка. — Малко повече скромност няма да ни дойде зле.
— Скромност? — изсумтя Араникт. — Не и у мен.
— Може би — отвърна Висшият маг. — Но пък успяваше да я докараш. Тази свещ, която взе от защитния кръг, отвори път към Драконъс. Той го усети моментално. И все пак…
— Не го използва — каза Ботъл.
— Не го използва.
— Хитро.
— Ха-ха, Ботъл, по-прав си, отколкото разбираш. Работата е, че тя ни накара да се заемем с този ужасно парещ въпрос, нали?
— Неволно.
Бързия Бен я погледна замислен и някак любопитно.
Араникт сви рамене.
— Просто ми трябваше огънче.
Отговорът като че ли задоволи и двамата, макар и по различен начин. Тя реши да остави нещата така. Какъв смисъл имаше да обяснява, че няма представа за какво говорят? Всичките имена, които спомена Бързия Бен — дори Драконъс, — не означаваха нищо за нея. Е, почти нищо. „Драконъс. Той беше този, който пристигна в мрак, който направи портал, откраднал половината небе, който държи в ръката си оръжие от мрак и студ, от най-черния лед.“
„А Бързия Бен се кани да застане на пътя му.“
„Кълна се в смачканите топки на Блудния, присъединих се само защото жадувам за Брис Бедикт. Също като хиляди други жени.“
Бързия Бен рече:
— Атри-Цеда, твоят командир, Брис…
Тя го зяпна гузно. Беше ли прочел мислите й?
— Той веднъж умря, нали?
— Какво? Да, така казват. В смисъл, да, умря.
Висшият маг кимна.
— Най-добре ще е да идеш да го видиш тогава — може би има нужда от теб точно сега.
— От мен? Защо?
— Защото Гуглата го няма — каза Ботъл.
— Какво означава това за командир Бедикт?
Ботъл и Бързия Бен се спогледаха, после войникът кимна и отвърна:
— Мъртвите никога не се връщат изцяло, Араникт. Не и докато имаше бог на смъртта. Възможно е Брис вече да се е… съживил. Да се е пробудил за всичко, което е бил преди. Ще има неща, които да каже на своята Атри-Цеда.
— Ще се видим пак — добави Бързия Бен. — Или не.
„Те ме освобождават. О, добре.“ Обърна се и излезе от палатката. Спря в знойната тъмнина на лагера, дръпна от пушилото и тръгна към стана на ледериите.
„Брис ме иска. Каква приятна мисъл.“
— Тъпи патрули — изсумтя Смайлс. — Никой не ни дебне. Ак’ринските търговци са само грохнали старци и сополиви изтърсаци. — Погледна насядалите около огъня. — Видяхте ли селото, през което минахме вчера?
— Никакви воини — рече Кътъл. — Всички са заминали да се бият с Белите лица. В момента ак’рините не могат да поддържат контрол над тази Свободна търговия Крин, а това обяснява и всичките тия търговци д’рас, дето идват от юг.
— Чух от едни съгледвачи за баргастки лагер, на който се натъкнали — място на голямо сражение и изглежда, Белите лица са пострадали здраво — каза Тар. — Може да бягат, точно както твърдят ак’рините.
— Трудно ми е да го повярвам — възрази Кътъл. — Бил съм се с баргасти и никак не е забавно, а за Белите лица казват, че са най-коравите от всички.
Смайлс развърза шлема си и го смъкна.
— А Корик къде е?
— Изчезна някъде — отвърна Тар и хвърли нова буца суха тор в огъня. — Пак.
— Тая треска го повреди — отсече Смайлс. — В главата.
— Трябва му просто един хубав бой — подхвърли Кътъл. — Само бой ще го оправи него.