— Съвет? — Геслер изсумтя. — Какъв например? „Войници, не мрете.“ „При първия намек за неприятност стягай халката.“ „Оръжието е това, което ти е навряно в гъза.“ Как ти се струва?
— Страхотно!
— Хедж, ти пък какво правиш тук, в името на Гуглата? — възкликна Сторми.
Сапьорът го погледна, после го сграбчи за ръката.
— Виждаш ли ония палатки ей там, големите? Върви, ефрейтор. Кажи на девойките, че е специална заповед.
Сторми се навъси на Геслер и той му отвърна със същото.
— Никога досега не съм се въргалял с толкова тлъсти жени…
— Страхотно е — увери го Хедж. — Слагаш едната под теб, другата отгоре и става като възглавници. Върви, Сторми, ние с Гес си имаме приказка тук.
— Възглавници, а?
— Аха. Хубави топли възглавници. Хайде, чевръсто, ефрейтор. Марш.
Фалариецът се затътри към палатките, а Хедж се огледа подозрително и даде знак на Геслер да го последва.
— Ботъл използва плъхове — замърмори, докато се отдалечаваха от светлината на огъня. — За малко да му намушкам единия, тъй че вече е станал по-предпазлив.
— Какво толкова си намислил, че да му привлечеш любопитството, Хедж?
— Нищо. Честно.
— Богове на бездната, не ставаш за лъжец.
— Става просто защото си легенда, Гес, всичкото това умилкване и шпиониране. Свикнал съм му, тъй че предпазните мерки си дойдоха естествено. Е, тук е добре.
Хедж го бе довел до някакъв кръг от камъни в тревата — Геслер реши, че са от някое старо типи. Застанаха в кръга.
— Ботъл може да използва каквото поиска тук, Хедж…
— Не може. Накарах ротния ми маг да запечата тоя кръг. Правим го всяка нощ, за служебните ни заседания.
— За какво?!
— За заседанията. Аз, сержантите ми, ефрейторите и Бейвдикт. Ежедневни доклади, нали разбираш. Да съм в течение на нещата.
— Какви неща?
— Неща. Значи, слушай, чул ли си нещо за онова, дето стана?
Геслер сви рамене.
— Имаше портал и някой мина през него. Някой, който вони на сила.
— Това ясно. И не е важното, че се е появил някой гаден и значи сега е тук, в реалния свят. Всеки тук в реалния свят може да пукне от проклет зъб или от нож, или от каквото и да е. Една стрела на арбалет в окото може да прецака деня и на бог. Не, това, което наистина е важното, е случилото се преди той да се появи.
— Казвай.
— Гуглата.
— Какво Гуглата? О, да де, вие с него сте първи приятели напоследък — или смъртни врагове? Той как прие връщането ти, между другото?
— Вероятно не добре, но това вече не е важно. Аз спечелих.
— Какво си спечелил?
— Спечелих! Жътваря го няма, утрепан е! Богът на смъртта е мъртъв! Клъцнаха му главата! Труп, но не ухилен, търкаля се по склона, търкул, подскок, и се цъкли…
— Чакай малко, Хедж! Какво… кой… но това е безсмислено! Как…
— Не знам и не ми пука! Подробности? Клякай и сери на подробностите! Качулатия е мъртъв!
— Но тогава кой взима Трона?
— Никой и всеки!
Дясната ръка на Геслер го засърбя. Богове, как му се искаше да фрасне в лицето тоя ухилен глупак! Носът на Хедж обаче сигурно беше чупен вече десетки пъти и той изобщо нямаше да забележи.
— Какво искаш да кажеш, Хедж? — попита предпазливо Геслер.
— Казвам, че са цяла банда. Държат портата. Нищо не е ясно още. Всичко е мътно. Но едно мога да ти кажа — и можеш да питаш Фид, ако искаш. И той ще ти каже същото, освен ако не те излъже. Едно нещо, Гес. Мога да ги усетя. Мога да усетя него.
Геслер се взря в блесналите му очи.
— Кого?
— Падналите Подпалвачи на мостове, Гес. И да, Уискиджак. Той е — ще я позная киселата му физиономия навсякъде, колкото и да е тъмно. Яхнал е кон. Той е в Портата, Геслер.
— Чакай. Той ли е, дето премина?
— Не, оня го остави. Оня не си е помислял нещо, което да не е недостижимо от десет хиляди години. Все едно, порталът е друг. Говоря за Уискиджак. Иди умри, Гес, и кой мислиш ще те срещне при Портата? Гуглата или Уискиджак?
— Тогава защо не си прережеш гърлото, като си толкова възбуден от всичко това?
Хедж се намръщи.
— Не се заяждай де. Аз бях сапьор, забрави ли? Сапьорите разбират колко важно е търпението.
Откъм палатките някой изпищя. Не можа да се разбере мъж или жена.
— Смей се колкото си щеш — изсумтя Хедж. — Ще си благодарен, когато главата ти се изтъркаля до оная порта.
— Мислех, че мразиш да се прекланяш пред когото и да било, Хедж.
— Това е друго.
— Щом казваш. Е, нещо друго имаш ли да ми кажеш?
— Нищо, което би те интересувало. Можеш да ми дадеш парите обаче. Тройна тарифа, нали? Вади ги, Гес, че става късно.
Командир Брис затегна токата на наметалото на гърдите си.