Младият златокос воин остана сякаш незасегнат от предупреждението й.
— Той няма да разбере такова нещо, гадателко на кости.
Тя се сепна и изсъска:
— Смело твърдение. Как можеш да си толкова сигурен?
— Защото — отвърна Риад — вече го разбрах.
Изведнъж всичко се промени. Торент видя как Силхас Руин се отдръпна от спътника си и как ръцете му крадешком посегнаха към дръжките на мечовете.
Олар Етил се изкиска.
— Гадателко на кости — каза Риад и добави към титлата лек поклон, — зная името ти. Зная, че ти си създателката на Ритуала на Телланн. Че без теб цялата воля на Имасс нямаше да е постигнала нищо. Гласът е бил твоят. Ти си взела един народ и си откраднала от тях самата смърт.
— Живял си сред Т’лан Имасс?
Той поклати глава.
— Имасс. Но познавам един, който беше някога Т’лан Имасс. Онрак Прекършения. И познавам жена му, Килава.
— Килава, онази мила кучка. Негова жена ли е вече? Тя за малко не ме унищожи. Добре ли е? Кажи й, че й прощавам. И кажи на Онрак Прекършения от Логрос, че няма да го върна. Животът вече си е негов, сега и завинаги.
— Добре е, че го каза — отвърна Риад. — Защото се бях заклел да не пострадат.
— Риад Елеис, избрах: не съм твой враг и се радвай за това. Ако бях избрала друго, тази твоя дръзка клетва щеше да те е убила.
Той сви рамене.
— Може би между двама ни ти ще надвиеш. Но срещу мен и Килава изходът би могъл да се окаже противоположен.
— Тя близо ли е? Не! Не усещам нищо!
— Тя е най-старата истинска гадателка на кости от всички, Олар Етил. Другите престанаха да растат, след като се отдадоха на Ритуала. А виж и себе си — и за теб е в сила същото. Ти си само онова, което си била някога, и нищо повече. Ако Килава пожелае да остане незасечена, така ще бъде. Ти не владееш този свят, Олар Етил. Отстъпила си тази привилегия отдавна, със своя собствен Ритуал.
Олар Етил се обърна ядосано към Силхас Руин.
— Виждаш ли какво си взел под сянката си? Глупак! Сега най-добре ме помоли за съюз — бързо!
Но Силхас Руин отдръпна ръцете си от оръжията.
— Възможно е да съм го държал близо до себе си по причините, които казваш, Олар Етил, но има и други причини — те се оказват много по-неумолими, колкото повече опознавам този син на Менандори. Ако той наистина ме е надминал, ще му отстъпя първенството между двама ни. Колкото до съюз с теб, честно казано, по-скоро бих преспал с енкар’ал.
Торент се изсмя, колкото за да освободи напрежението и страха, които се усилваха в него, толкова и от представата как този воин преспива с нещо с толкова грозно име като енкар’ал. Звукът за съжаление привлече вниманието на всички.
Риад се обърна към него.
— Воине, задължен ли си на тази гадателка на кости?
Той се намръщи.
— Не бях помислял за това. Вероятно, но не знам каква е монетата, нито стойността й. Аз съм Торент от Оул, но оулите вече ги няма. Вместо това общувам с кокали.
Младият се усмихна, сякаш отговорът неочаквано му допадна.
— Торент от Оул — каза Силхас. — Скърбя за кончината на твоя народ. Паметта за тях сега е в теб. Цени я, но не й позволявай да те унищожи.
— Интересна разлика — отвърна след миг размисъл Торент. — Но съм извън тези неща, защото вече ценя унищожението. Желая да убия убийците си. Желая да отнема живота на онези, които отнеха моя. — Кимна към Олар Етил. — Може би това е монетата между мен и тази немряща вещица.
Скръб помрачи лицето на Руин, но той замълча.
Усмивката на Риад се беше стопила.
— Огледай се тогава, воине. Това е домът, който би направил за своите врагове и за себе си. Харесва ли ти?
— Мисля, че да, Риад Елеис.
Неодобрението и разочарованието на младия мъж от този отговор бяха съвсем явни.
Последва кратко мълчание, след това Олар Етил проговори:
— Дебнал си ни в тази засада, Силхас Руин. Бяха ли думите, които разменихме, всичко, което търсеше, или има още нещо?
— Любопитството ми е задоволено — отвърна Силхас на гадателката на кости. — Но ще ти дам това, като жест, ако искаш, като доказателство, че не желая вражда помежду ни. Два немрящи дракона те търсят. Познавам ги от стари времена. Ще се кланят и раболепничат, и ще се кълнат във вярност. Но в сърцата си са зли.
Олар Етил подуши във въздуха.
— Стори ми се, че усетих… нещо. По пътя ни. Казваш, че ги познаваш, докато аз — не. Намирам го за странно, предвид света, който бе някога общ за двама ни.
— Откогато елейнтите бяха освободени, за да изригнат през Портата и да потърсят нови селения, в които да властват сред разбитите останки на Куралд Емурлан. — Помълча и добави: — Моята среща с тях бе кратка, но жарка. Те са истински чеда на Тиам.