Спря коня на няколко крачки от унищожения впряг. Каретата беше огромна, с шест колела, сигурно тежеше колкото юрта на клан с цялото семейство, натикано вътре. Нападателят систематично я беше разбивал от едната страна, сякаш беше напирал да проникне вътре. Кръв бе зацапала зейналата дупка, която беше оставил.
Сеток се изкатери и надникна вътре. Никой. Но на едната страна, която сега беше подът, имаше някаква купчина, лъщеше влажна в полутъмното. Тя изчака, докато очите й се пригодят. След това се отдръпна с отвращение. Вътрешности. Пътник, изкормен вътре. Къде беше останалото от нещастната жертва? Качи се на фургона и огледа наоколо.
Ето там. Половината от него. Горната половина.
А след това видя дири. Земята беше надраскана от тътрещи се крака, три или четири дири, които се сливаха в по-широка, водеща на изток. „Оцелели. Но трябва да са бягали, иначе щяха да направят нещо повече за мъртвите си. Все пак няколко са успели… за известно време поне.“
Слезе от каретата и яхна коня.
— Съжалявам, приятелю, но ти май си последният. — Обърна го и препусна към другите.
— Колко са телата? — попита я Картографа.
— Три със сигурност. Навън водят следи.
— Три?
— Толкова видях. Две на земята, едно в каретата — или по-скоро парчета от него, останали в каретата.
— Човек? Човек в каретата?
— Да.
— Олеле. Това вече наистина е лошо.
Отидоха при отломките. Картографа заставаше до всяка жертва, поклащаше глава и промърморваше нещо, може би молитва — Сеток не беше толкова близо, че да чуе думите му.
— Изпаднал съм във вътрешно противоречие — заговори той, когато се върна при нея. — От една страна, съжалявам, че не бях тук, за да видя ужасния сблъсък, да видя Смъртния меч на Трейк наистина съживен. Да видя гнева на трелл, кипнал от дълбините на душата му. От друга страна, да видя грозната смърт на хора, които бях опознал като приятели, щеше да е ужасно. Колкото и да ми е тъжно да го кажа, има моменти, когато получаването на това, което си искал, носи само объркване. Още по-лошо е, когато просто не знаеш какво искаш. Човек би си помислил, че смъртта ще премахне такива терзания. Де да можеше.
— По тази диря има кръв — каза Сеток.
— Де да можеше да ме изненада. Все пак трябва да са успели с отвличането на демона, което само по себе си е изключителен подвиг.
— Преди колко време се е случило всичко това?
— Не много отдавна. Лежах на земята от сутринта. Предполагам, че ще ги намерим по…
— Вече ги намерихме — прекъсна го тя. — Вдигнали са бивак.
В полумрака напред вече виждаше смътния блясък на огън, а ето, че около него се заизправяха фигури, обърнаха се и се загледаха към тях. Слънцето почти бе залязло зад Сеток и спътниците й, тъй че тя знаеше, че странниците не виждат нещо повече от силуети. Вдигна ръка за поздрав и подкара коня напред.
Две от фигурите бяха внушителни: единият широк и див, кожата му с цвета на тъмен махагон, черната му сплетена коса провиснала на мазни плитки. Държеше боздуган. Другият беше по-висок, кожата му татуирана на тигрови шарки, а когато Сеток се приближи, видя котешките черти на лицето му, включително кехлибарените очи, разцепени от вертикални зеници. Двата меча с тежки остриета в ръцете му подхождаха на зловещите шарки по кожата му.
Имаше още трима, две жени и един висок млад мъж с конска челюст, дълговрат, със зацапана с кръв коса. Високото му чело беше намръщено, изпъкнало над тъмните гневни очи. Стоеше малко встрани от останалите.
Погледът на Сеток се върна на двете жени. И двете ниски и пълнички, и двете не много по-големи от самата нея. Но очите им изглеждаха състарени: тъжни и изпълнени с потрес.
Други двама оцелели лежаха до огъня, заспали или в несвяст.
Дивият мъж заговори пръв — обърна се към Картографа на непознат за Сеток език. Немрящият му отвърна на същата реч, а след това се обърна към Сеток.
— Маппо Рънт ви посреща с предупреждение. Тях ги преследват.
— Знам — отвърна тя. — Картографе, ти, изглежда, имаш дарба с езиците…
— Дар на Гуглата, заради задачите, които ми възложи. Маппо се обръща към мен на диалект на дару, търговско наречие. Прави го, за да могат спътниците му да разбират думите му, тъй като са дженабакъзци, а той не е.
— Какъв е тогава?
— Трелл, Сеток…
— А онзи с шарките — що за същество е той?
— Смъртният меч на Трейк…