— Какво значи това?
— А. Трейк е Тигърът на Лятото, чужд бог. Грънтъл е избраното смъртно оръжие на бога.
Онзи, когото Картографа нарече Грънтъл, заговори — зловещите му очи се бяха впили в Сеток. Тя забеляза, че не е прибрал мечовете си, докато треллът бе отпуснал боздугана.
— Сеток — рече Картографа, след като Грънтъл най-сетне приключи, — Смъртният меч те назовава дестраянт на Фандърей и Тогг, Вълците на Зимата. В известен смисъл двамата сте си близки. Слуги на войната. При все това, въпреки че Трейк може би гледа на твоите Богиня и Бог като на смъртни врагове, Грънтъл не те приема така. Всъщност той казва, че не уважава своя бог, нито е доволен от това свое… ъъ, нарича го проклятие. Ето защо си добре дошла и не бива да се страхуваш от него. Съответно — добави Картографа, — ако искаш насилие, той ще се подчини на желанието ти.
Сърцето й заби по-силно. Устата й изведнъж пресъхна. „Дестраянт. Не чух ли тази дума преди? Не ме ли нарече Ток така? Или беше някой друг?“
— Не искам насилие — заяви тя.
Когато Картографа предаде отговора й, Грънтъл погледна към застаналия между близначките немрящ вълк — настръхналият гръб на Баалджаг не можеше да се сбърка с нищо — и за миг оголи впечатляващи тигрови зъби, преди да прибере оръжията си. А след това замръзна, понеже братчето на близначките затопурка напред, право към него.
— Клавклавклавклав!
Сеток видя как треллът се сепна, обърна се и огледа момчето, което вече стоеше пред Грънтъл, разперило ръце.
— Иска да го вдигне — каза Сеток.
— Сигурен съм, че Грънтъл разбира това — отвърна Картографа. — Изключително безстрашно дете. Думата, която търси, е имасска. Не мислех, че такива неща изобщо съществуват. Имасски деца, искам да кажа.
Грънтъл сграбчи момченцето и го вдигна високо, а то запищя от радост и изпълни нощния въздух със смях.
Сеток чу тихото ръмжене на Баалджаг и се обърна. Въпреки че немрящият звяр не беше помръднал, черните ями на очите му се бяха впили — доколкото можеше да се определи — в Смъртния меч и детето в ръцете му.
— Това, че са те убили веднъж, не ти ли стига? — попита тя гигантския вълк. — Палето няма нужда от помощ.
Близначките пристъпиха боязливо към Сеток и тя се смъкна от коня и ги успокои:
— Всичко е наред.
— Мама казваше, че котките са само зъби и нокти без мозъци — каза Сторий. Посочи Грънтъл. — Изглежда, сякаш майка му е спала с котка.
— Брат ви не го е страх.
— Твърде глупав е, за да се уплаши — рече Стейви.
— Тези тук са отбили небесен демон, но не са го убили, иначе щяхме да намерим трупа му. С тях ли ще сме в по-голяма безопасност, или без тях?
— Съжалявам, че Ток не е тук.
— И аз, Сторий.
— Къде отиват все пак? В Пустинните земи няма нищо.
Сеток сви рамене.
— И аз не знам. Но все ще разберем.
Двете жени се бяха навели над ранените. Високият млад мъж стоеше отстрани. Изглеждаше възбуден и Сеток попита Картографа:
— Какво му е на онзи?
— Казвали са ми, че е лошо да се гледа на Боул от Нередовните на Мот с презрение. Емби е ядосан и този яд бавно ще угасне. Брат му е жестоко ранен, почти смъртоносно всъщност.
— Грънтъл или Маппо обвинява за това?
— Едва ли. О, доколкото разбирам, двамата, които спомена, са се били мъжки срещу небесния демон — Смъртният меч определено е създаден за такива сблъсъци. Но нито Грънтъл, нито Маппо са успели да го прогонят. Боул презират такива неща като демони и прочие. И щом гневът им се събуди, се оказват гибелни срещу такива врагове. Прешъс Тимбъл го нарича треска. Но майстор Квел допускаше, че самите Боул са чеда на магия, може би объркано творение на Джагът. Би ли могло това да обясни особената ненавист, която Боул изпитват към Джагът? Вероятно. Все едно, Емби и Юла Боул са накарали демона да побегне. Но утайката от този гняв остава в Емби, което предполага, че той поддържа готовността си в случай, че демонът прояви глупостта да се върне.
Сеток изгледа мъжа с подновено любопитство и немалко неверие. „Какво му е направил, ухапал го е с конските си зъби?“
Картографа продължи:
— Ти спомена Ток. Всички тук го познавахме. Всъщност тъкмо Ток ни изведе от селението на Драгнипур. А колкото до Грънтъл, той веднъж се напил с Ток Анастер — трябва да е било преди самия Ток да го убият, предполага се.
Близначките слушаха всичко това и Сеток забеляза облекчението в очите им. „Още приятели на Ток. Добре ли е това, момичета?“ Май щеше да свърши работа.
— Катрографе, а какво е дестраянт?
— Ами… Дестраянт е човек, който е избран от всички смъртни да носи кожата на бог.
— К… кожата?
— Твърде поетично ли звучи? Чакай да помисля. Вгледай се в очите на хиляда жреци. Ако между тези хиляда има дестраянт, ще го намериш, него или нея. Истината е в очите им, защото като се вгледаш в тези очи, ще се окаже, че гледаш в очите на самия бог.