Выбрать главу

Грънтъл, който, изглежда, беше първоначалната цел на Че’Малле — отнесен при първото нападение и сметнат за мъртъв от другите — се беше върнал в този момент като привидение, погълнато от яростта на своя бог. Преобразен в гигантски тигър, странно замъглен и едва видим, освен нишките на татуировката, които се гърчеха по кожата му като черни пламъци, той беше скочил във въздуха, за да смъкне Че’Малле на земята. Но съществото му се изплъзна и с тежки удари на крилете отлетя. Избяга.

След това — след като гневът му се уталожи и човешкият му облик се върна донякъде — Грънтъл каза, че първата му битка със съществото станала на хиляда разтега над Пустинните земи и че след като Че’Малле не успяло да го убие, просто го пуснало на земята. Грънтъл се преобразил във формата си на соултейкън във въздуха. Сега се оплакваше от натъртени стави, но Маппо знаеше, че такова падане е трябвало да го убие. „Трейк се е намесил тук. Никакво друго възможно обяснение няма.“

Отново си помисли за ужасяващото същество и за пореден път се увери, че наистина е някаква порода К’Чаин Че’Малле, макар и да не беше виждал такава, нито беше чувал за нея от по-запознатите с древната раса. Беше дваж по-високо от Ловец К’елл, макар и по-мършаво. Размахът на крилете му бе колкото на средно голям Елейнт, но докато при драконите тези крила служеха да подсилват скоростта и да насочват движенията им във въздуха — огромната тежест на дракона всъщност се носеше от магия, — при това Че’Малле цялото издигане се осигуряваше от крилете. А тежестта му бе нищожна спрямо тази на Елейнт. „Богове, колко бързо беше. И такава сила!“ Във втората си атака, след като Грънтъл бе изчезнал, Че’Малле просто беше вдигнало целия впряг във въздуха, с конете и всичко. Ако каретата не беше се прекършила в хватката му, звярът щеше да ги отнесе всички нагоре, достатъчно високо, та падането да е фатално. Просто и ефикасно. Че’Малле бе опитало тази тактика няколко пъти, преди най-сетне да се спусне за бой.

За негово съжаление.

„А и за наше, трябва да се признае.“ Глано Тарп беше мъртъв. Също и Реканто Илк. И майстор Квел, разбира се. Когато Маппо се добра до каретата, за да измъкне Прешъс Тимбъл, тя бе изпаднала в истерия — Квел се беше изпречил между нея и нападащото Че’Малле и то просто го бе изкормило. Ако двамата Боул не му бяха скочили в гръб, щеше да убие и нея. Маппо още носеше рани по дланите и китките си от слепия й ужас.

Впрягът бе толкова пострадал, че не можеше да се поправи. Не им беше останал никакъв избор, освен да продължат пеш.

„Все пак мисля, че Боул е ранен сериозно.“

„Това Че’Малле не чакаше нас. Нападението му беше случайно — какво друго можеше да е? Не, други задачи го чакаха. Доколкото знам, може и то да преследва Икариум. Не ми се мисли за тази ужасна възможност. Все едно, дано да е решило, че сме твърде сериозна неприятност, и да не ни закача повече.“

Очите му се спряха на боздугана на земята до него. Беше успял да нанесе един як удар по Че’Малле, достатъчен, за да го накара да се олюлее. Боздуганът все едно се беше натресъл в железен обелиск. Раменете още го боляха.

— Кои са тези странници? — попита Фейнт.

Маппо въздъхна.

— Не съм сигурен. С тях има немрящ ай.

— Какво?

— Древен вълк, от века на Имасс. Потомството им бе събрано, за да се сътворят Хрътките на Сянката… но не Хрътките на Мрака. За тях беше потомството на порода степна мечка. Ти’нат окрал на езика на Бентракт Имасс.

— Немрящ вълк?

— Моля? О, да, наричан ай приживе. А сега? Може би мает ай, сиреч гниещ или в развала. Или може да се нарече от ай, предвид състоянието му на скелет. Колкото до мен, предпочитам Т’ай — прекършен ай сиреч…

— Маппо, всъщност не ме интересува как го наричаш. Съществото е немрящ вълк, нещо, което ще прави компания на Картографа — той се върна, нали? Сигурна съм, че го чух…

— Да. Той ги доведе при нас и сега превежда.

— Не говорят дару? Варвари.

— И все пак две от тях — близначките — имат кръв на дару. Почти съм сигурен в това. Момчето, което се е вкопчило в Грънтъл, в него има от Имасс. Повече от половината според мен. Следователно или майка му, или баща му вероятно е бил баргаст. Водачката им — казва се Сеток, а Грънтъл я провъзгласи за дестраянт на Вълците — ми напомня за канийка, макар че не е. Някои сцени, изрисувани в най-старите гробници на северния бряг на Седемте града, показват хора точно с нейната външност, от времето преди племената да дойдат от пустинята.