Танакалаян се постара да надвие гнева си и да запази изражението си невъзмутимо пред конниците на Болкандо. „Нанасяш ми удар в момента преди тези преговори, за да изпиташ самообладанието ми. Познавам цялата ти тактика, Смъртен меч. Няма да ме надвиеш.“
Кралица Абрастал започна без предисловия:
— Срещнахме се със сафинския емисар и имам удоволствието да ви уведомя, че скоро ще получите продоволствие — на разумна цена, бих добавила. Много щедро от тяхна страна, предвид обстоятелствата.
— Несъмнено, ваше величество — отвърна Кругава.
— Освен това — продължи Абрастал, — малазанските колони са били забелязани от сафините, почти на север от Сафийските планини, и се приближават към границата на Пустинните земи. Постигнали са много добра скорост. Любопитно, но вашите съюзници са с ескорт от ледерийска армия — и го води не кой да е, а самият принц Брис Бедикт.
— Разбирам — каза Кругава. — И тази ледерийска армия вече е далече от границите на Ледер, което предполага, че ролята им на ескорт не е била предпазна мярка.
Очите на кралицата се присвиха.
— Както казах, крайно любопитно, Смъртен меч. — Помълча за миг. — За мен става все по-очевидно, че от всички височайши особи, замесени в това приключение, аз единствена оставам в неведение.
— Ваше величество?
— Ами, всички вие се придвижвате нанякъде, нали? Навътре в Пустинните земи, ни повече, ни по-малко. И през тях всъщност към Коланси. Предупрежденията ми за мрачното — не, ужасно положение в онази далечна земя, изглежда, са останали нечути.
— Напротив, кралице Абрастал — отвърна Кругава. — Вслушахме се в тях съвсем прилежно и ценим високо вашата загриженост.
— В такъв случай отговорете ми, цели ли вашият поход да си спечелите империя? Коланси, отслабена от вътрешни вражди, суша и глад, би трябвало да ви предложи лесно завоевание. Разбира се, не може да си мислите, че такъв измъчен народ може да се окаже най-гибелният ви враг, нали? Та вие изобщо не сте стъпвали там. Ако сте се чудили защо все още съм с вас и хундрилите, толкова далече от собственото ми владение и все още на седмици от височайшите ми преговори с адюнктата, навярно сега ще можете да се досетите за причините.
— Любопитство? — попита Кругава и повдигна вежди.
По лицето на Абрастал пробяга сянка на раздразнение.
„Да, кралице, знам как се чувствате.“
— По-точното определение би било безпокойство. Аз съм съвладетел на Болкандо и моя отговорност е да държа здраво юздите на своя народ. Напълно осъзнавам човешката склонност към хаос и жестокост. Същинското предназначение на управлението, по мое убеждение, е да налага цивилизованост. За да постигна това, трябва да започна с личната си привързаност към нея. Отчайва ли ме това, че може би подпомагам орда побеснели завоеватели? Добре ли се връзва с моята съвест това, че сътруднича в завоюването на едно далечно кралство?
— Срещу спечелването на огромни облаги от нас — каза Кругава. — Може да се заключи, че вие, ваше величество, и вашият народ, печелите доста цивилизованост. Без никаква пряка цена или бреме за вас, бих добавила.
Този път се ядоса истински, забеляза Танакалаян — тази корава ясноока кралица-войник. „Истинска владетелка на народа си. И истински негов слуга.“
— Смъртен меч, аз говоря за съвест.
— Моето разбиране, ваше величество, беше, че достатъчно пари биха могли да облекчат всичко. Не е ли това убеждението, господстващо в Ледер и Сафинанд, както и в Болкандо?
— Значи наистина възнамерявате да се нахвърлите върху нещастния народ на Коланси?
— Ако е така, ваше величество, не би ли трябвало да изпитвате облекчение? В края на краищата, дори без малазанците, ние бяхме пред самите стени на столицата ви. Да си спечелим кралство… ами, вашето беше изцяло в ръцете ни. Без да е нужно да продължаваме напред с всичките трудности, които предполага този поход. Колкото до малазанците, те пък тъкмо бяха завоювали успешно империята Ледер. Изключително богато гнездо, ако бяха склонни да уседнат в него.
— Точно това имам предвид! — извика сприхаво Абрастал, смъкна шлема си и огнената й, полепнала от пот коса се разпиля на водопад. — Защо Коланси? Какво в името на Блудния искате от Коланси?!
— Ваше величество — отвърна Кругава, незасегната от внезапното и неприсъщо избухване на кралицата, — един отговор на този въпрос би ви поставил в трудно положение.