— Не може ли да почака, Боен главатар?
— Не, Гаедис. Защо, тя къпе ли се?
— Ако се къпе, водата отдавна щеше да е извряла.
„Какво е казала онази желязна жена на Абрастал?“
— Имаш ли достатъчно смелост да известиш за мен, Гаедис?
— Не смелостта ще ме накара да кажа „да“, Боен главатар. Но пък и глупостта ми не е по-малка.
— Въпросът ми си остава — рече Спакс.
— Съмнявам се, че кралицата ще е възхитена от срещата си с човек, който танцува гол под луната.
Спакс се усмихна.
— Видя го, а?
Гаедис кимна.
— Беше представление. Разбираш го, нали?
— Боен главатар?
— Онова котило от учени на кралицата. Направихме го, за да им дадем тема за писане и след това да разсъждават над значението му до края на скучния си безполезен живот. Духове на бездната, мъжкият чеп окапва в студените нощи — защо мислиш, че прескачахме толкова огъня?
Гаедис го прониза с поглед, после се обърна и се шмугна покрай завесата.
Спакс си затананика тихо.
Скоро приглушеният глас на лейтенанта го прикани да се яви пред височайшата особа.
„Дали е гола в купела? — зачуди се Спакс. — Ба, боговете никога не са толкова добри.“
Беше по ватираното облекло за под бронята, дългата й коса все още разрошена от ездата. Ватата прилепваше плътно по извивките на тялото й.
— Ако очите ми бяха боя — рече Абрастал, — точно сега щях да капя. Варварски кучи син. Какво толкова важно има, че рискуваш да си навлечеш гнева ми?
— Само едно, ваше величество — отвърна Спакс. — Разпалила е искри у вас и искам да знам как и защо.
— А, любопитен си значи.
— Точно така, Огнекоса.
— Ако не беше това, че бесните ти воини може да възнегодуват, щях да наредя да те удушат със собствените ти черва и може би — просто може би — това щеше да утоли страстта ми в момента. Наглостта е странно нещо, Спакс. Забавлява, когато не може да те засегне, и жили до ярост, когато може. Какво в името на празния череп на Блудния те убеди, че може да удовлетворя лайняното ти любопитство?
Спакс хвърли поглед към Гаедис. Видя лицето му и изражението му, изсечено сякаш от камък. „Страхливец.“
— Ваше величество, аз съм Боен главатар на гилките. Всеки ден съм подложен на обсада от вождовете на кланове, да не говорим за по-дръзките млади воини — които са готови да поведат войни срещу вятъра, ако имат шанс да спечелят. Не се оплакват от парите, ваше величество. Но искат бой.
— Болкандо е в мир — отвърна Абрастал. — Беше поне, когато ви наехме, а сега отново е в мир. Ако сте искали война, Спакс, трябваше да останете с другите Бели лица, след като те отидоха и скочиха с двата крака в гнездото на стършели. — Обърна се към него и той видя всички места, по които можеше да сложи ръцете си, ако имаше шанс. Лицето й помръкна. — Ти си Боен главатар, както казваш. Горда титла, свързана с отговорност, предполага се. Под обсада ли си, Спакс? Справи се с нея.
— Не останаха много стрели в колчана ми, ваше величество.
— Приличам ли ти на стрелар?
— Приличате на човек, който има нещо наум. — Спакс разпери широките си, мазолести от оръжията длани. — Не познавам тези Сиви шлемове на Периш, но знам ордена, ваше величество…
— Какъв орден?
— Бойния култ на Вълците. Клон на този култ отбраняваше при обсадата на Капустан. Наричаха се Сивите мечове.
Абрастал го изгледа мълчаливо, после въздъхна.
— Гаедис, отвори ни делва вино — и не си и помисляй да налееш и на себе си. Още съм ти ядосана, че позволи на онова куче браничар да дойде и да скимти в мое присъствие.
Лейтенантът отдаде чест, отиде до изящната дървена стойка с наредените по нея амфори, извади малък нож и огледа печатите по запрашените гърла.
— Култове, Смъртни мечове, Щит-наковални и вълчи богове — измърмори Абрастал и поклати глава. — Това вони на фанатизъм — и добре се връзва с преценката ми след преговорите тази вечер. Война ли си търсят просто, Спакс? Каквото и да е лицето на врага?
Бойният главатар проследи как Гаедис избра една делва, а след това с опитно мушване и извиване с ножа ловко извади корковата тапа.
— Впечатляващо, лейтенант. Това между упражненията по фехтовка и езда заднешком ли го учиш?
— Обърни ми внимание! — изръмжа Абрастал. — Зададох ти въпрос, остров на бълхи такъв!
Спакс кривна глава в нещо средно между почитание и насмешлива безочливост, видя огъня в очите й, озъби се и отсече: