При всяко име двата скелета се присвиваха от страх.
— Какво търсите сега? — попита гадателката на кости.
— Власт — отвърна Телораст.
— Богатство — добави Кърдъл.
— Оцеляване — рече Телораст.
Кърдъл закима.
— Ужасни времена. Някои неща ще умрат.
— Много неща — додаде Телораст. — Но в твоята сянка ще е безопасно, велика.
— Да — каза Кърдъл. — Безопасно!
— В замяна ние ще ти пазим гърба.
— Да! Точно така!
— Докато не решите, че е изгодно да ме убиете — каза Олар Етил. — Разбирате дилемата ми. Вие ми пазите гърба от други заплахи, но кой ще ми пази гърба от вас двете?
— На Кърдъл не може да се вярва — заяви Телораст. — Аз ще те пазя от нея, заклевам се!
— А аз — от сестра ми! — Кърдъл се врътна към Телораст и щракна с малките си челюсти. Щрак-щрак-щрак.
В отговор Телораст изсъска.
Олар Етил се обърна към Торент и каза:
— Елейнт.
„Елейнт? Дракони? Тези двете?“
— Винаги съм си представял, че са по-големи.
— Соултейкън — отвърна Олар Етил, после отново огледа двете същества. — Или д’айвърс, мисля, нали? Родени като Тайст Андий, една жена, но два дракона.
— Глупости!
— Безумно!
— Нелепо!
— Невъзможно!
— Невъзможно — отстъпи Олар Етил — за повечето, дори сред Андий. Но вие все пак сте намерили начин, нали? Как? Кръвта на Елейнт се съпротивлява на треската на д’айвърс. Нужен е бил ритуал. Но какъв? Не Куралд Галайн, нито Куралд Емурлан. О, вие двете спечелихте любопитството ми. Ще получа отговора — това е сделката, която предлагам. Кажете ми тайната си и ще имате закрилата ми. Предадете ли ме, ще ви унищожа и двете.
Кърдъл се извърна към спътничката си.
— Ако й кажем, с нас е свършено.
— Вече е свършено, идиотко. Изобщо не трябваше да ставаме соултейкън. Просто така се случи!
— Но ние бяхме истински Елейнт…
— Млъкни!
Олар Етил изведнъж пристъпи към тях.
— Истински Елейнт ли? Но това е безсмислено! Две, които са станали едно? Соултейкън? Тайст Андий соултейкън? Не, вие извъртате всяка истина — и на една ваша дума не мога да повярвам!
— Видя ли какво направи, Кърдъл! Ето, че сега… оох!
Ръката на Олар Етил се стрелна и я докопа. Скелетът се загърчи и се замята в хватката й. Тя го придърпа към лицето си, все едно се канеше да му отхапе главата.
— Кажи й! — изпищя Телораст. — Кърдъл! Кажи й всичко!
— Да! Да! Обещавам! Древна! Слушай! Ще ти кажа истината!
— Казвай. — Телораст увисна в шепата й като мъртва, но Торент видя, че опашката се полюшва.
Кърдъл скочи от тревите на гола ивица земя и очерта с нокът кръг около себе си.
— Бяхме оковани, Древна, ужасно, жестоко оковани. В къс от Емурлан. Вечен затвор пред нас — не можеш да си представиш какво мъчение беше, какво изтезание. А бяхме толкова близо! До драгоценната ни плячка! Но тогава пред нас застанаха трима, между нас и трона. Кучката с юмруците й. Кучият син с ужасния му меч. Ходещия по ръба ни предложи избор. Килмандарос и веригите или Аномандър и Драгнипур. Драгнипур! Знаехме какво бе направил Драконъс, нали разбираш! Знаехме какво щеше да направи с нас мечът. Да глътне душите ни! Не! — Скелетът потрепери. — Избрахме Килмандарос.
— Два Елейнт — каза Олар Етил.
— Да! Сестри…
— Или любовници — намеси се Телораст, все още отпусната като умряла.
— Или това, да. Не помним. Много отдавна беше, твърде много векове в окови… И безумието! Такова безумие! А после ни намери един странник.
— Кой? — изръмжа Олар Етил.
— Дессимбелакис — отвърна Кърдъл. — Държеше Хаос в ръцете си. Каза ни тайната му — какво е направил от него. Беше отчаян. Народът му — човешки същества — съвсем беше оплескал нещата. Отчуждили се бяха от всички живи същества на света. Въобразили си бяха, че са господари на природата. И тиранията им бе жестока, толкова жестока. Избиваха всички животни, превръщаха земите в голи пустини, небесата празни, освен за лешояди.
— Соултейкън — рече Олар Етил. — Д’айвърс. Той сътвори ритуал от хаос — да обвърже хората към зверовете, да им наложи животинския им нрав. Поиска да им даде урок. За самите тях.
— Да, Древна. Да, на всичко това. Донесе ритуала на своя народ — о, беше древен ритуал, много по-стар от Дессимбелакис, много по-стар от този свят. Наложи го на поданиците си.
— Тази история я знам добре — каза Олар Етил. — Бях там, когато дадохме отговор на това. Мечовете на Т’лан Имасс капеха дни наред. Но нямаше никакви дракони. Не и там, не и тогава.
— Бяхте започнали избиването — рече Кърдъл. — Той беше побягнал преди вас, като прие облика на д’айвърс.