Тъй че на изток. Всяка следваща стъпка — все по-бавна.
Самоубийство. Толкова грозна дума. Но човек може да го избере за себе си. Стане ли дума за цял народ… е, това е друго. А дали? „Ще водя, докато не ме смени някой друг. Няма да моля за нищо. Ние крачим към своята смърт. Но пък нали само това правим цял живот.“ Тази последна мисъл му хареса. Усмихна се в призрачния мрак. Срещу безсилието вината нямаше шанс.
„Любовта е пустиня, но, скъпи приятели, между краката ми ще намерите най-сладкия оазис. Като мъртва, мога да кажа това без никакъв намек за ирония. Ако бяхте на мое място, щяхте да разберете.“
— Доста странно изражение на това боядисано лице, капитане. За какво мислиш?
Шурк Елале извърна очи от пустата шир с издути сиви вълни и погледна Фелаш, четиринадесетата дъщеря на крал Таркуф и кралица Абрастал.
— Първият ми помощник-капитан се оплакваше, принцесо, преди малко.
— Пътуването беше достатъчно приятно дотук, макар и някак тягостно. Каква причина има да се оплаква?
— Той е без нос, едноок, еднорък, еднокрак, полуглух и с ужасен дъх, но съм съгласна с вас, принцесо. Колкото и зле да изглеждат нещата, винаги може да станат още по-зле. Такъв е животът.
— Говорите някак с копнеж, капитане.
Шурк Елале сви рамене.
— Може да сте млада, но не се подвеждате лесно, принцесо. Вярвам, че разбирате особеното ми положение.
Фелаш присви пълничките си устни и размърда пренебрежително с пръсти.
— Отне ни известно време, ако трябва да бъда честна. Всъщност слугините ми първи подхвърлиха за тази възможност. Добре се справяте с прикриването на състоянието си, капитане, достойно за възхищение постижение.
— Благодаря, ваше височество.
— Все пак чудя се какво толкова бе погълнало мислите ви. Доколкото разбрах, мърморенето на Скорген Кабан няма край, в не малка степен заради суеверията, които непрекъснато го терзаят.
— Не е в най-добрата си форма — призна Шурк. — Особено след като спечелихте този анекс всъщност. Хиляди слухове идат откъм Коланси и нито един приятен. Екипажът е отчаян, а това отчаяние подхранва всичките страхове на първия помощник-капитан.
— Добре известно е, вярвам — каза Фелаш, — че флотата на перишите ни предшества. Видели ли сме някаква податка, че ги е сполетяло бедствие?
— Зависи — отвърна Шурк. — Липсата на каквото и да е свидетелство е достатъчно зловеща, особено за моряци…
— В такъв случай никога няма да са удовлетворени, нали?
— Абсолютно вярно и точно затова ги обожавам толкова.
— Капитане?
Тя се усмихна на принцесата.
— И аз няма да съм. В смисъл удовлетворена. Чудехте се какво си мисля? Това е отговорът ми.
— Разбирам.
„Не, момиченце, не разбираш. Но все едно. Дай ми време.“
Фелаш продължи:
— Колко разочарована трябва да сте!
— Ако е разочарование, значи е от най-приятните.
— Намирам ви за очарователна, капитане.
Заради острия морски вятър пълничката принцеса носеше обшито с кожа наметало с качулка. Кръглото й тежко гримирано личице изглеждаше безукорно. Явно много се стараеше да изглежда по-възрастна, отколкото беше, но ефектът напомняше на Шурк за порцелановите кукли, които шейките често намираха изхвърлени от вълните по бреговете и бързаха да ги продадат като нещо прокълнато. Нечовешки в съвършенството си, но всъщност намекващи за по-дълбоки дефекти.
— И вие на свой ред сте ми интересна, ваше височество. Простата привилегия на кралското потекло ли е това, което ви позволява да секвестирате един чужд кораб, с капитана и екипажа, и да се отправите по капризна прищявка към неизвестното?
— Привилегия ли, капитане? Богове, не. Бреме всъщност. Знанието е съществено. Събирането на разузнавателни данни е това, което гарантира дълготрайното оцеляване на кралството. Ние не сме голяма военна сила като ледериите, които могат да налагат политиката си на безчувствено изнудване все едно, че е праволинейно безхитростна добродетелност. Позите на лъжепровинциализъм обслужват една добре наточена подозрителност към другите. „Отнасяш ли се с мен честно и искрено, аз съм твой приятел. Отнесеш ли се некоректно с мен, ще те унищожа.“ Такава е същината на дипломатическия дискурс. Разбира се, човек бързо научава, че всички тези пози на праведна искреност са просто параван за егоистична алчност.
— Разбирам, че децата на краля и кралицата на Болкандо са добре обучени в подобни теории на дипломацията — каза Шурк Елале.