— Вълци ли? — прекъсна я Фелаш. — Перишите ли имаш предвид?
— И да, и не, ваше височество. Не мога да го кажа по-ясно от това.
— Чудесно. Продължавай.
— И още нещо, по-свирепо и по-диво от всички други. Крие се в камък. Плува в море, гъсто от острите миризми на влечуги. Изчаква мига и расте в силата си, и се възправя срещу… Ваше височество, онова, срещу което се възправя, е по-ужасно, отколкото мога да понеса.
— Този сблъсък… в Пустинните земи ли ще стане?
— Така мисля, да.
— Смяташ ли, че майка ми знае?
Слугинята се поколеба, после каза:
— Ваше височество, допускам, че нейните цеди са напълно слепи и поради това — в пълно неведение за тази заплаха. Успях да зърна толкова само защото мога да гледам от разстояние, отвън.
— В такъв случай тя е в беда.
— Да. Така мисля, ваше височество.
— Трябва да намериш начин да достигнеш до нея — каза Фелаш.
— Ваше височество, има един начин, но е много рискован.
— Кой ще понесе този риск?
— Всички на борда на този кораб.
Фелаш дръпна от наргилето. Заплуваха сини кръгове, затрептяха и бавно се сплескаха, понесоха се и оформиха верига във въздуха. Очите й се разшириха, като го видя.
Слугинята само кимна.
— Той е наблизо, да. Умът ми изрече името му.
— А тази поличба тук пред нас?
— Ваше височество, пазаренето с Древен бог е опасно. Трябва да платим в кръв.
— Чия кръв?
Слугинята поклати глава.
Фелаш замислено потупа с кехлибарената тръбичка по зъбите си.
— Защо морето е толкова жадно?
Отново въпрос без възможен отговор.
— Ваше височество?
— Има ли си име проклетото нещо? Знаеш ли го?
— Много имена, разбира се. Когато са тръгнали, колонистите от Първата империя са направили жертвоприношение на морските вълни в името на Джистал. Тайст Едур в големите си бойни канута са режели вени, за да захранят пяната, и тази червена пяна наричали Кръвна грива — на езика на едурите думата е Маел. Джхеките, които живеят на леда, наричат тъмните води под него Богинята на търпението, Баруталан. Шейките говорят за Нерал, Гълтащия.
— И прочие.
— И прочие, ваше височество.
Фелаш въздъхна.
— Призови го и ще видим какво ще струва тази сделка.
— Както заповядате, ваше височество.
На предната палуба Шурк Елале се изправи, чула вика на наблюдателя. Обърна се и се загледа към морето. „Онова там е шквал. Изглежда неприятен. Къде от задника на Блудния дойде пък това?“
— Хубав!
Скорген Кабан се показа от средния люк.
— Видях го, капитане!
— Обърни кораба, Хубав. Ако ще ни удари, най-добре да сплетем челюсти с него.
Мисълта как бурята изхвърля „Вечна благодарност“ на затрупания с нападали дървета бряг не беше приятна. Изобщо.
Кипналият прорязан от черни жили облак като че ли връхлиташе право към тях.
— Пикня в ботуша, този танц няма да е забавен.
22.
Децата скитат. Децата вървят така, все едно бъдещето не съществува. При възрастните годините зад теб те принуждават да се съсредоточиш върху онова, което те очаква напред, но с децата не е така.