— Да, тук нещо не се връзва.
— Разрешете да огледам палатката, сержант. Да я поразровя, искам да кажа.
— Действай. — Фидлър отиде при Шортноус. — Още една разходка за теб. Намери капитан Фарадан Сорт, и може би Юмрук Кенеб. И Бързия Бен… да, първо намери Бързия Бен и го прати тук. И слушай, Шортноус, никакви приказки повече за дезертьорства — вече са ни предостатъчно. Геслер и Сторми не са дезертирали — отвлечени са.
Шортноус поклати глава.
— Нито сме видели, нито сме чули нещо, сержант. А аз спя много леко.
— Предполагам, че някаква магия е заглушила всичко. И демонът е бил крилат. Просто ги е вдигнал и двамата и е отлетял в нощта. Хайде действай, Шортноус.
— Слушам. Бързия Бен, Сорт и после Кенеб.
— Точно.
Обърна се и видя, че Ботъл е на четири крака — обръщаше ивиците раздрано платно. Войникът го погледна и му кимна да се приближи.
Фидлър отиде при него и се наведе.
— Какво има?
— Всичко вони, сержант. Опипай това парче плат — мазно е.
— Това ги пази от дъжда…
— Не е същото. Това тук мирише като гущерска подмишница.
Фидлър го зяпна, зачуден кога за последен път тоя тъпак си е навирал носа в гущерска подмишница, но после реши, че някои въпроси е по-добре изобщо да не се задават.
— Енкар’ал? Би могло, но трябва да е бил много голям. Стар, женски може би. И се е докопал някак до устите и на двамата едновременно, или около вратовете им.
— В такъв случай Гес и Сторми са мъртви — прошепна Ботъл.
— Тихо. Още мисля. Не си спомням да съм виждал някога достатъчно голям енкар’ал, за да може да отнесе двама възрастни мъже. Тъй че… Локуи Вайвал? Драконовите палета? Няма начин. Мъжкият енкар’ал е по-едър от вайвал. Но пък вайвал летят на ята — на облаци се казваше, мисля, — тъй че ако са се спуснали десетина, ударили са бързо… може би. Но плясъкът на крилете… не, все някой щеше да чуе. Тъй че не са вайвал и най-вероятно не е енкар’ал. Какво ни остава тогава?
Ботъл се вторачи в него.
— Дракон.
— Драконите миришат ли на ризанска подмишница?
— Откъде да знам, в името на Гуглата? — сопна се Ботъл.
— Успокой се. Извинявай за тъпия въпрос.
— Но пак не се получава — измърмори Ботъл след малко. — Насечената палатка — процепите не са достатъчно големи за драконови нокти или зъби. А ако наистина се беше спуснал дракон, нямаше ли просто да вдигне всичко? Цялата палатка заедно с хората, леглата и всичко останало?
— Правилно. Значи, връщаме се пак на гигантски ризан?
— Просто казах, че така мирише, сержант. Нямах предвид истински ризан или даже малко по-голям от тия наоколо.
— Ако не бяха крилата, щях да си помисля за К’Чаин Че’Малле — измърмори Фидлър.
— Те са измрели преди сто хиляди години, сержант. Ако не и повече. Дори ония, срещу които отиде Хедж при Черен Корал — ония бяха немрящи, тъй че сигурно са миришели на гробница, не на масло.
Бързия Бен пристигна и се провря през струпалата се тълпа.
— Шортноус каза нещо за… мамка му, бой на котки ли е имало тук, или какво?
— Отвлечени са — каза Фидлър. — Нещо с крила. Достатъчно голямо, за да вдигне и двамата. И нито звук, Бързак. Мирише на магия…
— На гущери искаш да кажеш — прекъсна го Ботъл. — Виж това, Висш маг.
Бързия Бен протегна ръка и Ботъл му подаде парче от раздраното платно.
— Гущери ли, Ботъл?
— Напипа ли маслото?
— Това е К’Чаин Че’Малле.
— Те нямат крила — възрази Фидлър.
Бързия Бен примижа към небето и отвърна:
— Някои имат.
— Но никой не е чул нищо, Бързак.
— Маслото е като дъха на дракон, Фид. Просто не е толкова отровно. Спуснало се е, напръскало е палатката, издигнало се е отново. Това вещество се е просмукало, изпълнило е въздуха в палатката и вътре можеш да им чукаш главите една в друга и никой да не се събуди. Тъй че то се е спуснало отново, направо върху палатката, за да не закачи въжетата, и ги е изнесло.
— Не можеш да знаеш всички тия… — почна Ботъл, но Фидлър го сряза с поглед и той млъкна.
„Бързия Бен. Кучи сине, с този твой всезнаещ змийски поглед, изпълзял от задника на Седемте града. Никога не си ми харесвал. Никога не съм ти вярвал, дори когато ми се е налагало. Нещата, дето ги знаеш…“
— Бързак! — изломоти Ботъл. — Нишките, които върза? Не бяха скъсани, нали? Значи все още са живи? Ти върза нишки към тях — към Геслер и Сторми, — нали?
— Домързя ме — отвърна Бързия Бен и примига сънено. — Много ми дойдоха, трудно ми беше да се съсредоточа, тъй че спрях, Ботъл. Изобщо не помислих за Гес и Сторми.
— Лъжеш.
— Връщай се при отделението, Ботъл — каза Фидлър. — Помогни на Тар да ни подготви за тръгване.
— Сержант…
— Разкарай се оттук, войник.