— Ботъл — прекъсна го Фидлър. — Колко точно искаш всъщност да научиш? Казах ти да си държиш главата наведена, нали? А сега си тук и ето ги, адюнктата и Юил идват насам. Неслучайно те върнах при отделението, войник. Трябваше да ме послушаш. Вече е късно.
Кенеб изпрати Бълдж да довърши с прибирането на командната му палатка и продължи към Девета рота. Войниците наоколо млъкваха и го проследяваха с погледи. Нямаше ги обичайните шеги, което издаваше, че приказката за „инцидента“ в лагера на Геслер е плъзнала. Каквото и да се беше случило, изглеждаше лошо.
„Хубаво би било да чуя някоя добра новина. За разнообразие. «Висшият маг ни е отворил лабиринт, който ще ни отведе направо там, където ни иска адюнктата. Чудесен лабиринт с хълмисти нацъфтели поля и подскачащи сърни, които падат мъртви в краката ни щом огладнеем. Вода? Не, реките са реки от вино. Нощем земята е мека като възглавница. Страхотно е! О, и като стигнем там, врагът само ни вижда и хвърля оръжията си, и ни праща фургони, натоварени с плячката от кралска съкровищница. А жените! Е, те…»“
— Кенеб!
Беше Блистиг.
— Тая сутрин се превърна в задника на Качулатия, Кенеб. Какво друго си чул?
— За кое? Викат ме при Девета, Пето отделение. Само това знам.
— Геслер и Сторми са дезертирали. — В очите на Блистиг имаше блясък.
— Глупости.
— Разчу се веднага — цялата проклета армия го знае вече. Тя губи, Кенеб, и си беше време, мен ако питаш. Няма да го издържим този поход. Ще трябва да ни разпусне. На мен Ледерас ми хареса — ти как мислиш?
— Геслер и Сторми не са дезертирали, Блистиг.
— Нали каза, че не знаеш нищо…
— Не ми и трябва. Тия двамата ги познавам. Здрави са като канари.
— Няма ги, Кенеб. Просто няма начин да не са…
— Поканен ли си на това заседание?
— Не официално. Но звучи като проблем на армията.
— Проблемът засяга едно отделение, в една от моите роти, Блистиг. Бъди така добър да обърнеш шибания си кон и да се върнеш при легиона си, и да ги вкараш в ред. Ако ще се спускат нови команди, остави го на персонала на адюнктата. Ако си й трябвал, щеше да те повика.
Лицето на Блистиг помръкна.
— Станал си истинско лайно, Кенеб. Не се връщай в Ледерас — градът не е достатъчно голям за двама ни.
— Разкарай се, Блистиг.
— Щом ни разформироват, ще те намеря, Кенеб.
— В деня, в който стане това, Блистиг, няма да излезеш от легиона си. Ще те посекат на две крачки от палатката ти.
— Личи си колко знаеш. Приятел съм с войниците. Ще са зад гърба ми, като дойда за теб.
Кенеб повдигна вежди.
— Приятел? Те ти се смеят, Блистиг. Подиграват ти се. Хайде, махай се от очите ми.
— Няма начин. Отивам да говоря с адюнктата.
— Да говориш с адюнктата? За какво?
— Моя си работа.
Приближиха се към кордона войници. Кръгът се отвори да минат.
Видът на събраните вътре не предвещаваше нищо добро. Кенеб видя Тавори и Юил с Бързия Бен, Фидлър и Ботъл. След това погледът му се спря на разрушената палатка. Нещата наистина изглеждаха зле. Слезе от коня и един войник от Осемнадесето отделение пристъпи и пое юздите.
— Благодаря, ефрейтор Риб. — Кенеб помисли. — Смяташ ли, че още ни трябва кордон.
— Кордонът е само вътрешният кръг, Юмрук — отвърна Риб. — Другите са само зяпачи.
— Доведи ми сержанта си.
— Слушам, сър.
Блистиг се подсмихна презрително и продължи към адюнктата.
Сержантът на Осемнадесето се провря през тълпата.
— Юмрук. Лоша новина.
— Така чувам, Гонтай. Сега събери сержантите, на които са тия войници там. Искам всички да се разкарат оттук. Искам ги всички да са готови за дневния поход. Кажи им, че ще преброя до сто и ако отново погледна и видя тази тълпа, петата на Гуглата ще се спусне тука. Ясен ли съм, сержант?
Дженабакъзецът примига.
— Ясно, Юмрук. — Отдаде чест, тръгна към тълпата и зарева заповеди.
Ефрейтор Риб се ухили.
— Не му трябват другите, Юмрук. Не съм виждал по-зъл сержант от него.
— Действай, ефрейтор.
— Слушам, Юмрук.
Отиде при разнородната група — адски познатите лица, отчаяните физиономии, мрачно присвитите очи на адюнктата и стегнатата й тънка уста, докато стоеше и слушаше приказките на Блистиг. Когато Кенеб се приближи, Тавори вдигна ръката си в метална ръкавица да го прекъсне.
— Юмрук Блистиг, това ли е най-подходящият момент да ме молите за увеличаване порциона на ром?