— Адюнкта, Осми легион може скоро да се разпадне. Искам просто да се погрижа легионът ми…
— Достатъчно, Блистиг. Върнете се при легиона си веднага.
— Добре, адюнкта. Все пак кой би си помислил, че тия двамата ще дезертират!
Вдигна ръка да отдаде чест и му се наложи да я задържи, защото Тавори стоеше неподвижна, с безжизнен поглед. Неловкият момент се проточи, но накрая адюнктата все пак отвърна на поздрава: превърна го в жест на пренебрежение — все едно забърсваше прашинка от наметалото си.
Пребледнелият Блистиг се завъртя кръгом и закрачи към коня си, но видя, че го няма — никой не беше поел юздите му.
Спря разколебан и Кенеб изсумтя зад гърба му:
— Да бе, приятели.
— Не са моят легион — сопна се Блистиг. — Би могъл да кажеш дума-две за вежливостта на войниците си, Кенеб.
— Малазанската армия първо изисква вежливост и след това очаква уважение. Загубиш ли уважение, вежливостта обикновено си отива с него.
— Запомни, ще те намеря.
— Първо си намери коня, Блистиг.
Адюнктата даде знак на Кенеб да се приближи.
— Юмрук. Лагерната ни охрана, изглежда, е била пробита.
— Наистина ли липсват, адюнкта?
Тя кимна.
— Не мога да разбера как някой е успял да проникне толкова дълбоко в лагера ни — каза Кенеб. — Освен ако не са били наши — но тогава къде са телата? Не го разбирам това, адюнкта.
— Висшият маг предполага, че нападателят е бил Шай’гал К’Чаин Че’Малле.
— Какво?!
— Понякога им порастват крила — каза Бързия Бен. — Те са професионалните убийци на самата Матрона, Юмрук. И един се е спуснал през нощта и е отвлякъл и двамата.
— Какво ще прави с тях? Ще ги яде ли? Защо никой от двамата не е издал звук?
— Били са избрани — отвърна Висшият маг. — И не, нямам представа защо.
Кенеб се помъчи да си го обясни. Погледна Фидлър. Сержантът изглеждаше окаяно. „Е, нищо ново.“
— Геслер и Сторми — промълви колебливо Кенеб — не бяха обикновени морски пехотинци.
— Най-близо до асценденти от всички в тази армия — каза Бързия Бен.
— Ще се върне ли този крилат убиец за други от нас?
— Проклятие, за първи път някой поставя този въпрос — изсумтя Фидлър. — Имате право, Юмрук. Защо да спират само с тях?
— Проблемът е, че не знаем какво искат К’Чаин Че’Малле от Геслер и Сторми — каза Бързия Бен.
— И няма как да го научим — добави Ботъл.
— Разбирам — каза Кенеб. — Добре, как можем да се защитим от бъдещи такива атаки? Висш маг?
— Ще видя какво мога да измисля, Юмрук.
— По един член на отделение със зареден арбалет да стои буден по всяко време на нощта — каза Кенеб. — Може да не помогне, но е начало. Адюнкта, ако войниците започнат да мислят, че хора могат да изчезват по всяко време и ние не можем да направим нищо против това, очаква ни бунт.
— Прав сте, Юмрук. Ще се погрижа тази заповед да се разпространи. Капитан Юил, отиваш в ледерийския лагер и съобщаваш за загубите ни — няма нужда да премълчаваш нищо пред командир Брис Бедикт. Включи предположенията ни в доклада си.
Лостара понечи да тръгне, но Бързия Бен се намеси:
— Капитане, постарайте се да присъства и Атри-Цеда Араникт.
Тя кимна и напусна.
Адюнктата се обърна към Кенеб.
— Юмрук. Тук сме понесли рана. Може да се окаже по-дълбока и по-сериозна, отколкото си мислим в момента. Можете да сте сигурен, че ще направя всичко, което е по силите ми, за да намеря и върна Геслер и Сторми — но разберете, трябва да продължим похода. Трябва да задържим тази армия да не се разпадне.
— Да, адюнкта. В този дух: имаме друг проблем. Всъщност той току-що беше тук.
Тя го изгледа твърдо.
— Наясно съм, Юмрук. Също така съм наясно и за допълнителното бреме, което бяхте принуден да поемете вследствие на това. Ще се справя скоро с този проблем. Междувременно трябва да се погрижим слухът за дезертьорството на Геслер и Сторми да бъде ликвидиран. Истината сама по себе си е достатъчно неприятна, тъй че няма да си помислят, че лицемерничим. Съберете офицерите си, Юмрук. — След това се обърна към Висшия си маг. — Направи каквото можеш, за да ни защитиш.
— Ще направя, адюнкта.
— И ги намери, Бързи Бен.
— Повтарям: ще направя всичко, което мога.
— Не мога да губя повече ветерани.
Нямаше нужда да добавя, че без тях брънките на тази армия ще се скъсат в първия момент на беда. „Дори сега още един полъх на зъл вятър може да ни помете всички.“
„Геслер и Сторми, проклети идиоти. Сигурно сте хвърляли зарове във вмирисаната ви палатка — или сте вдигнали дебела стена, за да не се чуе поредната ви свада. По-лоши от братя сте двамата. А сега ви няма и в ротата ми морска пехота има огромна дупка, и не мога да се надявам, че ще я запълня.“