Това беше големият проблем с армиите. Твърде много хора. Дори сравнително откритият лагер с охранителните полоси, ъглови укрепления и широките пространства между редиците палатки го отчайваше ужасно. Когато носеше съобщения в такива лагери, яздеше като луд, само за да нахлуе бързо, да предаде съобщението и да се махне от проклетата гмеж колкото може по-бързо.
Продължи по много тесния коридор, пристъпи през досадната цепнатина в копринените завеси и се озова в по-просторно помещение, с остър връх, през който се процеждаше утринната светлина и въздухът сияеше. Командир Брис седеше на сгъваем стол, Атри-Цеда Араникт бе права от лявата му страна. На друг стол се бе настанила малазанската офицерка. Беше сгънала крака и се виждаше здраво, мускулесто бедро — очите му проследиха гладката извивка от вътрешната страна и дъхът му изведнъж се успокои. След малко вдигна очи към лицето й.
Брис изчака вниманието на грамадния мъж да се върне към него, но не би. Хенар Вигълф се беше вторачил в Лостара Юил, все едно никога досега не беше виждал жена — красива жена в случая, вярно. И все пак… Той се покашля.
— Конен съгледвач Хенар Вигълф, благодаря, че дойдохте.
Очите на мъжа пробягаха към него и отново се върнаха на Юил.
— Както заповядахте, сър.
— Може ли да ми обърнете малко внимание? Добре. Бяхте прикрепен към гарнизона Дрийн по време на кампанията в Оул, нали?
— Да, сър.
— За свръзка с пиконосците на Блуроуз, отряда, към който се числяхте преди това.
— Да, сър.
Брис се намръщи.
— Да, явно няма да стане така. Конен съгледвач, позволете да ви представя капитан Лостара Юил, адютант на адюнкта Тавори от Ловците на кости. Капитане, това е конен съгледвач Хенар Вигълф.
Според дворцовия етикет на Блуроуз Хенар се смъкна на едно коляно и наведе ниско глава.
— Капитане, за мен е удоволствие.
Юил погледна Брис и повдигна вежди.
Той поклати глава, също толкова озадачен. Доколкото знаеше, капитанът не беше благородничка и със сигурност — не и от императорския двор.
Тя се поколеба, явно смутена, и каза:
— Моля, станете, Хенар. Следващия път войнишкият поздрав ще е достатъчен.
Той се изправи.
— Както заповядате, сър.
— Е, сега можем ли да продължим? — попита Брис.
Хенар с явно усилие откъсна очите си от Лостара и кимна.
— Разбира се, сър.
— По време на последната кампания един ренегат оул на име Червената маска проникна в Дрийн. Беше пролята кръв и в последвалата гонитба войници от гарнизона бяха убити в засада. Дотук точно ли е?
— Да, сър.
— Последваха донесения за две демонски същества, служили като телохранители на въпросния Червената маска.
— Да, сър. Гущери, бягащи на два крака бързо като кон, сър. Бяха забелязани и се съобщаваше за тях по време на самата кампания. Атри-Преда включи описанията им в донесенията си до висшето командване, с доклада за първата голяма битка. Оттам нататък никакви съобщения не успяваха да стигнат.
— Случайно да познаваш един войник на име Прайд?
— Не, сър.
— Оул по рождение, но отгледан от семейство в Дрийн. Бил е достатъчно голям, когато са го взели, и още помни много легенди на оулите, свързани с древна война за земята с армия от демони с подобно описание. Оулите не са победили, но войната приключила, когато демоните се преселили на изток в Пустинните земи. Първо врагове, след това съюзници? Възможно е. Знаете ли какво е станало с Червената маска? Жив ли е още?
— Сър, предполага се, че е мъртъв, след като оулите вече ги няма.
— Но няма никакво пряко доказателство.
— Няма, сър.
— Благодаря ви, Хенар Вигълф. Свободен сте.
Съгледвачът отдаде чест, отново погледна Лостара Юил и напусна.
Малазанският капитан бавно издиша.
— Хм.
— Моля приемете извиненията ми — каза Брис. — В армията ми има по-малко жени, отколкото във вашата — определено не е въпрос на политика, просто ледерийските жени, изглежда, са по-склонни да упражняват други професии. Възможно е Хенар да не…
— Разбрах ви, командире, извинете, че ви прекъсвам. Освен това трябва да се каже, че е изключително впечатляващ мъж, тъй че не е нужно да ми се извинявате. — Юил стана. — Във всеки случай, сър, гущерите, за които спомена той, изглежда, съвпадат с описанието на К’Чаин Че’Малле. Живи ли са тези екземпляри? Не са немрящи?
— Няма никакво доказателство, което да предполага, че са нещо друго освен живи. В първата битка са били ранени.