„Недоволство ли? Я да видим дали от този юмрук в муцуната ще ти стане по-добре.“ Да, Кътъл беше горчив човек, но Коураб започваше да го харесва. Може би се оплакваше твърде много, но мърморенето и недоволството не са едно и също. Явно Кътъл обичаше да мърмори. Нямаше да е себе си без това. Точно затова, независимо от всичко, изглеждаше всъщност доволен. Докато втрива смазката в щавената кожа, докато точи късия си меч и върховете на стрелите на арбалета си. Докато брои и брои малката си колекция от острилки и пушалки, единствената си трошачка и очите му не се откъсват от торбата на Фид, в която се крие поне една проклетия. Кътъл беше щастлив. Можеше да се разбере по свъсеното му лице.
„Кътъл ми харесва. Знам какво точно да очаквам от него. Той не е горещо желязо, не е хладно желязо. Той е горчиво желязо. Горчиво и става все по-горчиво. Не ме предизвиквай, Троутслитър.“
Капитан Кайндли прокара длан по последните няколко косъма, останали по главата му, и се отпусна на походния си стол.
— Сканароу, какво мога да направя за теб?
— За Рутан.
— Разбира се, че ще е за него. Едва ли е тайна, Сканароу.
— Не е това. Е, отчасти. Работата е, че той не е това, което си мисля, че е.
— Преди ли?
— Не мисля, че използва истинското си име.
— Кой? Виж ме мен. Аз си го спечелих моето след години усърдие и старание. Значи, дори и „Сканароу“ не е каквото повечето хора си мислят, нали? Архаична канийска дума за женско планинско куче, доколкото ми е известно.
— Не е това, Кайндли. Той крие нещо. О, версията му изглежда добре, поне на повърхността. В смисъл, графикът му е смислен…
— Прощавай, кое?
— Ами, кога какво е правил и къде го е правил. Достоверен низ от събития, но според мен това просто означава, че го е измислил така, че да звучи достоверно.
— Или звучи достоверно, защото е факт от биографията му.
— Не мисля така, Кайндли. Смятам, че той лъже.
— Сканароу, дори да лъже, това едва ли е престъпление в малазанската армия, нали?
— Все едно, че има обявена цена за главата му. Все едно, примерно, че Нокътят има мокри сънища как го убива или императрицата е пуснала хиляда шпиони да го търсят.
— Да търсят Рутан Гъд?
— Този, който всъщност е той.
— Е, и какво? Дори да беше така, има ли вече значение, Сканароу? Всички сме ренегати напоследък.
— Нокътят има дълга памет.
— Каквото е останало от тях след град Малаз. Според мен щяха да си спестят цялата злоба за адюнктата и всички нас, по-важните офицери изменници. Героични ветерани като мен, да не говорим за Юмруците, с изключение на Блистиг може би. Предполагам, че разсъждаваш в дългосрочен план — продължи той. — Двамата се заселвате някъде, къща с изглед към канийските плажове, да речем, димът се вие от комина, челяд брадати дечица си играят с огнемравки и каквото имате там. В името на всичко свято, Сканароу, убеден съм, че нищо няма да застрашава спокойния ти сън нощем.
— Започвам да разбирам какво е изпитвал лейтенант Поурс, докато служеше при теб, Кайндли. Всичко е такова хлъзгаво, нали?
— Не мисля, че те разбрах.
— Добре — провлече тя. — Помисли върху следното. Рутан се изнервя. И става все по-лошо. Само дето не си е оскубал брадата от ресане. Има неспокойни сънища. Говори насън, на езици, каквито никога не съм чувала.
— Крайно любопитно.
— Например, да си чувал случайно за Акраст Корвалайн?
Кайндли се намръщи.
— Не мога да твърдя, че съм го чувал, но прилича на Тайст. Например древните лабиринти на Куралд Галайн и Емурлан. Подобна конструкция, мисля. Би могла да го споменеш на Висшия маг.
Тя въздъхна и извърна очи.
— Добре. Е, аз да се връщам при отделенията си. Загубата на Геслер и Сторми толкова скоро след духването на Мейсан и онази другата… доста крехко е положението в момента.
— Спор няма, Сканароу. На излизане, кажи, моля те, на ефрейтор Тюс да ми донесе колекцията.
— Колекцията ти?
— Гребени, Сканароу. Гребени.
Старши сержант Поурс се надигна и изтри кръвта от носа си. Странни мушици прехвърчаха все още пред очите му, но успя да види, че личният му фургон с припаси е претършуван. Двата впрегнати в него вола го гледаха скръбно. Зачуди се за миг дали е възможно товарни волове да се обучат за кучета пазачи, но си ги представи как се зъбят и мучат заканително и представата не му се стори особено плашеща.