— Зная, Спакс. И това ми налага да взема ужасно решение, нали?
Но той нямаше да го види по този начин и не го видя — сигурна беше, макар да не отвърна нищо, а след това изведоха конете и те ги яхнаха, и ги подкараха в лек тръс, а след това, щом подминаха външните постове на Евъртайн, в галоп. Такава скорост не предразполагаше към разговор, освен по някоя кратка дума в най-добрия случай. Никой от двамата не възразяваше.
Постовете на перишите ги забелязаха отдалече, познаха флага, вдигнат от седлото на Абрастал, и бързо и ефикасно разчистиха пътя им право към центъра на лагера. Докато яздеха по главната улица между офицерските палатки, Абрастал и Спакс се оказаха предмет на засилващ се интерес: войниците се тълпяха от двете страни и следяха преминаването им. Някои моменти, изпълнени с тревожна напрегнатост, можеха да разпространят вледеняваща треска.
Скоро спряха пред щаба на Сивите шлемове. Смъртен меч Кругава и Щит-наковалня Танакалаян ги очакваха, в пълна броня според обичая им.
Абрастал първа се смъкна от останалия без дъх кон. Миг след това гилкът я последва.
Кругава се поклони леко.
— Кралице, добре сте дошла сред перишите…
— Забравете официалните боклуци — прекъсна я Абрастал. — В командната ви палатка, ако обичате.
Нещо трепна в коравия поглед на Кругава и тя посочи палатката зад себе си.
— Може би е добре да повикаме Гал — каза Спакс.
— Вече е повикан — отвърна Танакалаян с не съвсем подходяща за случая полуусмивка. — Скоро ще дойде.
Абрастал изгледа намръщено Щит-наковалня, а след това мина между него и Смъртния меч. Спакс вървеше на стъпка зад нея. След малко четиримата стояха в главното помещение на командната палатка. Кругава освободи слугите и изпрати охраната да обкръжи щаба с кордон. После смъкна металните си ръкавици и се обърна към Абрастал.
— Ваше величество, вие диктувате дневния ред. Ще изчакате ли Боен водач Гал, преди да започнем?
— Не. Той е умен мъж. Ще разбере. Смъртен меч, намираме се в буря, която може да бъде видяна само отвън. Самите ние засега не усещаме нищо, защото сме близо до центъра й. — Погледна Щит-наковалня, след това отново Кругава. — Вашите жреци и жрици са в затруднение, отричате ли го?
— Не — отвърна Кругава.
— Добре. Вашите съюзници са само на ден оттук…
— Половин ден, ако се наложи — заяви Кругава.
— Както кажете. — Абрастал се поколеба.
В този момент дойде Боен водач Гал. Дишаше тежко, широкото му лице беше плувнало в пот.
— Възнамерявате да ни оставите днес — каза Танакалаян, присвил очи към кралицата.
Абрастал се намръщи.
— Не съм казала такова нещо, Щит-наковалня.
— Простете на брат ми — намеси се Кругава. — Прибързан е. Ваше величество, за какво искате да ни предупредите?
— Ще използвам думата, която ми предложи Спакс — ще го разберете веднага, убедена съм. Думата е сливане.
Нещо блесна в очите на Кругава и в очите на Абрастал жената сякаш се извиси, изправила рамене, и се стегна, готова да посрещне този момент.
— Така да бъде…
— Чакайте! — възкликна Танакалаян. — Ваше величество, това не е мястото… искам да кажа, сигурно сте се заблудили. Това време още не е дошло — много е далече всъщност. Не мога да разбера как…
— Достатъчно — прекъсна го Кругава и лицето й потъмня. — Освен ако не можете да ни кажете ясно нещо, което знаете само вие, сър. Чакаме.
— Вие не разбирате…
— Правилно.
Щит-наковалня изглеждаше на ръба на паниката. Притеснението на Абрастал, свързано с Танакалаян — което бе усетила още извън палатката, — се усили. Какво криеше този млад воин-жрец? Изглеждаше някак объркан и гузен.
Щит-наковалня си пое дъх и каза:
— Взорът ми не е по-ясен от този на всеки друг тук. Но всичко, което долавям за предстоящото сливане, ми казва, че то не ни очаква в Пустинните земи.
Кругава сякаш бе настръхнала от гняв. Абрастал за първи път виждаше такова нещо у Смъртния меч.
— Брат Танакалаян, вие не сте арбитър на съдбата, въпреки размаха на амбицията ви. На този ден и в онова, което е пред нас, ще е най-добре да свидетелствате. Ние сме без дестраянт — не ни остава нищо друго, освен да сме слепи за бъдещето си. — Обърна се към Абрастал. — Сивите шлемове ще продължат към Ловците на кости. Ще ги намерим днес. Вероятно ще им е нужна нашата помощ. В края на краищата да стоиш в центъра на бурята означава, както казахте, да си сляп за всички опасности и да не си предпазен от нито една.
Гал проговори едва сега:
— Хундрилите ще яздят на върха на копието, Смъртен меч. Ще изпратим Бързите напред и първи ще видим нашите съюзници. Ако са в ужасна нужда, вестта ще полети назад.