„Лек път.“
Кенеб изруга и заби дивашки шпорите в хълбоците на коня. Онзи отпред беше Рутан Гъд, а ако глупакът не бе това, което се беше преструвал, че е, то малазанците имаха нужда от него повече от всякога. „Би могъл да е някой проклет бог, но в самотна атака срещу тези твари ще бъде разкъсан на парчета. Рутан? Трябваш ни — който и каквото и да си — трябваш ни повече от всякога!“
Можеше ли да стигне навреме до него?
Капитан Сканароу срита един от войниците си и го натика обратно в плиткия окоп.
— Копай! — изръмжа му и погледът й отново се върна към блесналата фигура, препускаща към гущерите. „Тъп лъжлив кучи син! Буревестник? Невъзможно — те живеят само в моретата.“
„Рутан, моля те, какво правиш?“
Рутан Гъд видя първата редица на най-близката фаланга да снишава напред странните прътове и стисна зъби. „Тази идиотщина дано да подейства. Но, богове на бездната, наистина боли!“ Обърна коня си срещу На’Рук и вдигна високо меча.
Слънчевата светлина заблестя в леда.
Отзад и вляво към него се приближаваше ездач. „Горкият кучи син. Така става, като не изпълняваш заповедите.“ Заби шпорите в хълбоците на коня. От леда изригнаха искри. Животното се понесе напред.
„Жалки малазанци. Вижте ме и се запитайте: колко дълбоко можете да се окопаете?“
Фидлър зареди арбалета и пъхна внимателно стрелата с острилка на върха. След като всичко вече бе почнало, се чувстваше добре. Нищо повече не можеше да се направи, нали? Всичко беше блеснало от светлина, ярко очертано, цветовете на света наситени и невероятно красиви. Можеше да усети вкуса му. Вкуса на всичко.
— Всички, готови?
Присвитите в окопа бойци от отделението му отвърнаха с кимания и мърморене.
— Дръжте главите долу! — повтори Фидлър. — Ще чуем атаката, бъдете сигурни. Никой да не се показва, докато аз не кажа, ясно?
През няколко отделения Ботъл се надигна да погледне и извика:
— Гъд ги атакува! — И веднага клекна в окопа.
По цялата линия на морската пехота покрити с шлемове глави изникнаха от окопите като гъби.
„Мамка му!“
Кръмп беше закрил с тялото си купчина острилки, наредени като яйца на костенурки в плитка дупка на дъното на траншеята.
Иброн зяпна с ужас.
— Полудял ли си? Разпръсни ги по редицата, идиот!
Кръмп го гледаше, ококорил очи.
— Не, маг! Мои са си! Само това ми остана!
— Някой може да ги настъпи!
Но Кръмп клатеше глава.
— Аз ги пазя, маг!
Иброн се обърна рязко.
— Корд! Сержант! Кръмп тука…
Увитите с тел криваци в първата линия пламнаха като факли. Мълнии изригнаха от широките глави и по две змийски пипала се загърчиха във въздуха. От всяко оръжие едното пипало се изви на спирала назад и се заби в един от странните керамични съдове — дузина такива дъги за всеки съд. Вторите пращящи езици от нажежен до бяло огън сякаш запулсираха за миг, а след това се изпънаха напред, към връхлитащия обвит в лед конник.
Взривът погълна Рутан Гъд и коня му, отпра буци пръст и камъни от земята в широк раздран кратер.
Миг преди изригването и другите първи редове на фалангите бяха съживили оръжията си и докато мълниите избухваха, стотици огнени стрели изплющяха, за да поразят първата траншея.
Десетки тела полетяха във въздуха по цялата линия на полосата — всички онези, които се бяха показали над окопите, за да видят атаката на Рутан. Морски пехотинци, обезглавени или посечени на две през гръдния кош, се гърчеха в пръстта, камъните и късовете броня и въоръжение.
Ботъл се надигна за миг и видя как втора вълна от магия се понесе право към неговия окоп. Земята се разтърси с грохот, небесната синева се скри зад гъсти кипнали облаци, сред които хвърчаха разкъсани тела.
Ботъл се загърчи оглушал, дробовете му запищяха…
Нечия ръка се пресегна в тъмното и го дръпна. Тар. Викаше нещо, но Ботъл не можеше да го чуе. Все едно. Избута го назад и закима. „Добре съм. Честно. Нищо ми няма… къде е арбалетът?“
Кенеб се беше приближил твърде много. Взривът го порази с коня му и буквално ги раздра на късове. Иброн, плътно притиснат в насипа, видя как част от торса на Юмрука — рамото, ръката и няколко натрошени ребра — изхвърча към небето над стълб от прах.
Докато гледаше, зяпнал и невярващ, мълния нажежена до бяло магия го порази в гърдите, прониза го и раменете и главата му се изпариха.
Едната ръка на Иброн плесна Лимп по рамото и той изпищя.
Никой не го чу.
Бяха го видели, но бяха предпочели да го пренебрегнат. Бързия Бен потръпна, когато първите залпове мълнии заораха в траншеите. Гърмът разтърси земята и целият фронт на армията на Ловците на кости изчезна сред кипящи облаци прах, камъни и разкъсани тела.