Блудния лежеше върху един мокър камък, по гръб, в несвяст; кухината на единственото му око бе езеро от кръв.
Килмандарос, тежко задъхана, пристъпи и го погледна отгоре.
— Ще живее ли?
Секул Лат помълча за миг, после въздъхна.
— Живот е толкова странна дума. Нищо друго не знаем в крайна сметка. Не истински. Не… точно.
— Но ще живее ли?!
— Предполагам. — И изведнъж млъкна, кривна глава и подметна: — Точно каквото винаги искаше.
— Какво имаш предвид?
— Хвърлил е око на един Портал.
Смехът й разтърси пещерата, а когато заглъхна, тя рече:
— Готова съм да освободя кучката. Възлюблени мой сине, време ли е да сложим край на света?
Той извърна лице и затвори очи. А после отвърна:
— Защо не?