— Скълдет е тоя, дето ни дебне, Хелиан…
Тя го погледна и примига замаяно.
— Скълдет? Пак ли той? — Заоправя отново косата си, също толкова неефикасно. — Ох, миличкият той, сладък е, нали? Иска да ми влезе в кюлотите…
— Хелиан — изпъшка Ърб. — Скълдет изрази желанието си съвсем ясно — иска да се ожени за теб…
Тя го изгледа ядосано.
— О, я стига. Иска да ги носи, т’ва е. За другата работа нищо не знае. Само с момчета го е пра’ил, ’збираш ли. Все се опитваше да се дигне на корема си под мен или аз да го правя, когат’ съм под него и да се покаже грешната дупка, и накрая свършвахме с боричкане вместо нещо по-забавно. Все едно, дай да ходим да хванем нашия ефрейтор, преди да е затънал в разврата.
Ърб се намръщи, за да прикрие неудобството си, и тръгна след залитащата по стъпалата Хелиан.
— Войниците непрекъснато ходят по курви, Хелиан…
— Добрата сержантка трябва да се грижи за невинността им, Ърб.
— Те са големи мъже, Хелиан… не са толкова невинни…
— Кой? Говорех за моя ефрейтор, за Тъчи Бретлес. Както все си говори сам, никоя жена няма да се доближи до него. Безумието не е качество, което търси една жена, знаеш ли. У мъжете си, искам да кажа. — Тя махна вяло с ръка към вратата пред тях. — Затова търси курви сега, а аз няма да го позволя. — Опита няколко пъти да докопа бравата, най-после успя и я дръпна. — Богове на бездната! Тия що заключват бе?
Ърб се пресегна покрай нея, бутна вратата и я отвори.
Хелиан залитна навътре, без да пуска бравата.
— Спокойно, Ърб, ще се оправя — само гледай и се учи.
Ърб се провря покрай нея и спря в тесния коридор, впечатлен от необичайния тапет на стените, който сякаш се състоеше от златен варак, алено кадифе и ивици пъстри заешки кожи на безумни фигури, които неустоимо го караха да иска да си опразни кесията. Черният дървен под бе излъскан и намазан с восък толкова, че изглеждаше почти течен, все едно стъпваха по стъкло, под което ги чакаше изтезанието на безкрайна забрава… зачуди се дали всичко това не е омагьосано.
— Къде отиваш? — извика ядосано Хелиан.
— Ти отвори вратата — отвърна Ърб. — И ме помоли да поема авангарда.
— Аз? Помолила? Авангард — в бардак?
— Точно така.
— Добре, тогава си извади кожения меч, Ърб, в случай, че ни скочат.
Той се поколеба, след което отвърна:
— Вадя го бързо, Хелиан.
— Не съм го видяла обаче — подвикна тя зад него.
Сконфузен, той отново спря.
— Какво имаш предвид?
— Това, че ти трябват малко уроци в разврата. — Тя залитна и се подпря на стената. — Освен ако не искаш Скълдет, разбира се. Не че ще се събереш в гащите ми обаче. Ей, това бебешки кожи ли са?
— Заешки. И не се интересувам от Скълдет, Хелиан. И не искам да ти нося гащите…
— Слушайте двамата — ревна нечий глас иззад вратата до тях, — спрете с това чуждестранно дърдорене и си намерете стая!
Навъсена, Хелиан посегна към меча си, но ножницата беше празна.
— Кой ми открадна… ти, Ърб, дай ми меча си, проклет да си! Или разбий тая врата — тая, да. Тресни я в средата. С главата — разбий я!
Ърб изобщо не се и опита, а хвана Хелиан под мишницата и я поведе по коридора.
— Не са в тази, оня вътре говореше ледерийски.
— Ледерийски ли беше това дърдорене? Нищо чудно, че тоя град е пълен със смахнати, щом говорят така.
Ърб се доближи до друга врата и долепи ухо да подслуша. После изсумтя.
— Гласове. Преговарят. Може да е тази.
— Изритай я, разбий я, намери ни някой таран или проклетия, или ядосан напанец…
Ърб натисна бравата, бутна вратата навътре и влезе.
Двамата ефрейтори, общо взето разсъблечени, и две жени, едната тънка като клечка, другата — неописуемо дебела. И четиримата го зяпнаха ококорени. Ърб посочи Бретлес и след това Тъчи.
— Вие двамата, обличай се. Сержантът ви е в коридора…
— Не съм! — И Хелиан нахлу бясна в стаята. — Той е наел две! Разврат! Марш навън, пачаври, преди да съм си отсякла крака!
Кльощавата изсумтя нещо и изведнъж в ръката й се появи нож, тя го размаха заплашително и тръгна към Хелиан. Дебелата курва надигна някакъв стол и застъпва тежко след нея.
Ърб нанесе саблен удар с едната си ръка по китката на жената с ножа — той издрънча на пода, — а с другата блъсна дебелата в лицето и я избута назад. Чудовищната курва изврещя и се пльосна на огромния си задник. Чак стаята се разтресе. Стиснала натъртената си ръка, мършавата изхвърча през вратата и се разпищя навън.
Ефрейторите припряно навличаха дрехите си, смутени и май дори уплашени.
— Вземете си парите обратно! — изрева Хелиан. — Тия двете трябва да плащат на вас! Не обратното! Ей, кой повика армията?