Стегнатото лице на Тавори успя някак да се стегне още повече.
— Понякога грешките са необходими, сержант.
Хедж се покашля грубо, след което махна с ръка.
— Съжалявам, адюнкта, но тука говорите на сапьор. Грешките означават, че ставаме на червена мъгла. Предполагам, че имате предвид други видове, може би? Надявам се.
Адюнктата се извърна рязко към огромния приятел на Геслер.
— Адютант Сторми, как се задейства засада?
— Не съм адютант повече — изръмжа брадатият мъж.
— Отговорете на въпроса ми.
Грамадният мъж я погледна ядосано, но като видя, че това не предизвиква никаква реакция у адюнктата, изпъшка и отвърна:
— Задействаш я и ги нападаш здраво и бързо. Скачаш им на гърлата на копелетата.
— Но първо засадата трябва да се задейства.
— Освен ако не можеш да ги надушиш предварително, да. — Малките му очи се приковаха в нея. — Тая нощ ще душим ли, или ще нападаме, адюнкта?
Тавори не отговори, а вместо това се обърна към жената Тайст Андий.
— Сандалат Друкорлат, моля, седнете. Разбирам неохотата ви…
— Не знам защо съм тук — сопна се Сандалат.
— История — промърмори бившият жрец.
Последва дълго мълчание, а след това момичето, Синн, се изкикоти и всички подскочиха. Като видя това, Брис се намръщи.
— Извинете, че се намесвам, но това място дали е за деца?
— Момичето е Висш маг, Брис — каза Бързия Бен. — А момчето е… хм, той е различен.
— Различен ли?
— Докоснат — каза Банашар. — И не по добрия начин при това. Моля ви, адюнкта, отменете го. Върнете Фидлър в казармата. Твърде много хора има тук… най-безопасното четене включва малко хора, не тълпа като тази. Горкият ви четец ще почне да кърви от ушите още на средата.
— Прав е — каза Бързия Бен и се размърда неспокойно в стола си. — Фидлър е достатъчно гаден и без обеци от кръв и така нататък.
Адюнктата се обърна към Фидлър.
— Сержант, знаете желанието ми. Повече от всеки друг, вие също така знаете и основанията ми. Хайде кажете, искрено, способен ли сте на това?
Всички очи се приковаха в сапьора и Брис усети как всеки от тях — с изключение на Синн може би — мълчаливо умолява Фидлър да затръшне капака на ужасната кутия. Вместо това той направи гримаса, втренчи се в пода и отвърна:
— Мога го, адюнкта. Не е това проблемът. Проблемът е в… неочакваните гости.
Брис видя как при тези думи бившият жрец потръпна и го заля внезапна гореща вълна. Той пристъпи напред…
Но Колодата беше в ръцете на Фидлър и той стоеше в единия край на масата — въпреки че не всички още бяха заели местата си, — и три карти изтропаха и се плъзнаха по гладката повърхност.
Четенето беше започнало.
Застанал в сумрака извън сградата, Блудния залитна назад, ударен сякаш от невидими юмруци. Вкуси кръв в устата си и изсъска от гняв.
Пиносел и Урсто Хубът лумнаха в пламъци и Серен Педак извика и понечи да скочи към тях, но ръката на Бъг я спря. Ръка, плувнала в пот.
— Не мърдай — изпъшка старецът. — Тези пламъци не изгарят нищо освен тях…
— Нищо освен тях? Какво означава това?
Беше ясно, че двамата богове са престанали да усещат заобикалящото ги — виждаше как очите им са се вторачили през сините пламъци, приковани в нищото.
— Естеството им — прошепна Бъг. — Поглъща ги… силата — съживената сила. — Трепереше целият и по лицето му се лееше пот като масло.
Серен Педак отстъпи назад и сложи ръце на издутия си корем. Устата й беше пресъхнала, сърцето й биеше като лудо.
— Кой ги напада?
— Стоят между твоето дете и онази сила — както и аз, Аквитор. Ние… можем да удържим. Трябва да…
— Кой го прави това?
— Не е зло… просто огромно. В името на Бездната, това не е обикновен гадател на Плочите!
Тя седна, вече обзета от ужас, с нажежения до бяло страх за неродения й син в душата, и зяпна Пиносел и Урсто Хубът… които горяха и горяха, а под пламъците се топяха като восък.
В една претъпкана стая на горния етаж на един хан рой мъртви доскоро твари се размърдаха, заръмжаха и защракаха челюсти. Косматият черен плъх с провиснали черва изведнъж падна нагоре и тупна на тавана, заби нокти в гипса и вътрешностите му провиснаха като наденички в пушилня. Синият прилеп-костенурка отхапа опашката на игуаната и тя скочи и се заблъска в капаците на прозореца в отчаяно усилие да се измъкне навън. Кълвачът ръсеше мазни пера и плющеше на бесни кръгове над главите им… само че никой нямаше време да го забележи, защото се трошаха бутилки и се лееше вино като разредена кръв, и едва започнатата резба на ездачи на препускащи коне се загърчи и се надигна в скута на Кръмп, докато той гледаше опулил очи и със зяпнала уста… и след няколко мига първият мъничък кон се изтръгна от дървото, копитцата му затропаха по пода, а безформената бучка на ездача размахваше остра треска.