Ревове, викове, врясъци… Иброн повърна, а Лимп отскочи настрани, за да не го оцапа, подхлъзна се в локва вино и си удари лошо коляното. Изрева от болка.
Детсмел запълзя към ъгъла. Видя как Мейсан Джилани се претърколи под леглото и как в същия миг кълвачът се заби с главата напред в пилона на леглото и изригна сред облак мръсни пера.
„Хитра жена. Ех, да имаше малко място и за мен там.“
В друг участък на града свидетели щяха да се кълнат в името на Блудния, да се кълнат всъщност в Празния трон и над гробовете на най-любимите си, че два дракона излетели от недрата на един хан и пръснали убийствен дъжд от тухли, трески, прах и парчета разкъсани тела по улиците на петдесет крачки оттам… а дори на следващата сутрин никакво друго възможно обяснение не можеше да оправдае разнебитените руини на цяла сграда, от която не извлякоха никакви оцелели.
Цялата стая потрепери и докато Хелиан забиваше лакътя си в някакво брадато лице и чу задоволителен пукот, стената срещу нея се пропука като тънко стъкло и след това рухна в стаята и погреба под себе си мятащите се, вкопчени в безсмислена схватка тела. Пищяха жени… е, дебелата пищеше поне, обаче тя беше достатъчно гръмка и настойчива, за да замести всички останали — които бяха твърде заети да се измъкват изпод отломките.
Хелиан залитна стъпка назад, а след това, когато подът изведнъж се надигна, се усети, че бяга, макар да не беше съвсем наясно с точната посока, но й се стори благоразумно да се опита да намери проклетата врата.
Щом я намери, се намръщи, защото тя лежеше на пода, така че спря и се вторачи в нея.
Докато Ърб не се блъсна в гърба й.
— Нещо току-що мина горе по улицата! — изпъшка той и изплю кръв. — Трябва да се махаме оттук…
— Къде ми е ефрейторът?
— Вече е на стълбите… хайде!
— Но… Не, време е за пиене…
— Хелиан! Не сега!
— Я се разкарай! Ако не сега, кога?
— Предач на Смърт, Рицар на Сянка, Господар на Колодата. — Гласът на Фидлър беше студено, почти нечовешко ръмжене. — Масата ги побира, но не и другите. — И започна да хвърля карти, и всяка, която хвърлеше, се изстрелваше като желязна плоча към магнит и ги удряше един след друг силно в гърдите, а те залитаха стъпка назад и с всеки удар — пред ужасения поглед на Брис — жертвата се надигаше от пода, столът изхвърчаше назад и се блъскаше в стената, колкото и далече да беше.
Ударите трошаха кости. Глави изпращяваха и пръскаха кръв по стените.
Всичко това ставаше много бързо, а Фидлър стоеше като в центъра на въртоп, непоклатим като дълбоко вкоренено дърво.
Първата поразена беше момичето, Синн.
— Дева на Смърт.
Картата я порази в гърдите, надигна я и я запрати към тавана. Звукът, който издаде, когато се удари, беше ужасен. Тя се отпусна, увиснала като парцалена кукла на конци.
— Скиптър.
Гръб изврещя, опита се да се хвърли на пода, но картата ловко се плъзна под него, прикова го в гърдите и го тласна към стената вляво от вратата.
Бързия Бен зяпна невярващо, когато поредната карта го шибна в гръдната кост.
— Маг на Смърт.
Той отлетя към стената зад него с такава сила, че замазката се напука; увисна там неподвижен като труп, набучен на кол.
— Зидар на Смърт.
Хедж изрева и направи грешката да се обърне. Картата го удари в гърба и го наби с лицето напред в стената, после започна да го повдига нагоре. Под изпадналия в несвяст мъж оставаше червена ивица.
Другите ги последваха бързо като хвърлени камъни. При всеки резултатът бе същият. Убийствен сблъсък и разтърсени стени. Сандалат Друкорлат, Кралица на Мрак. Лостара Юил, Поборник на Живот.
— Обелиск. — Ботъл.
Геслер, Сфера.
Сторми, Трон.
А след това Фидлър се обърна към Брис.
— Крал на Живот.
Картата изсвистя от ръката му, блеснала като кама, и Брис си пое дъх в мига преди да го удари, затворил очи… усети удара, но съвсем не толкова жесток като при другите, а и нищо всъщност не докосна гърдите му. Отвори очи и видя картата да трепти във въздуха на една педя от него.
Над нея срещна мрачния поглед на Фидлър.
Сапьорът кимна.
— Ти си нужен.
Какво?!
Двама бяха останали непокътнати и Фидлър се обърна към първия, онзи, който бе по-близо до него.
— Банашар. Лоша компания поддържаш. Шут във Вериги. — Извади карта и тя изсвистя от ръката му. Бившият жрец изпъшка, излетя от стола си и бе запратен към сводестия таван. При сблъсъка се вдигна облак прах.