Магическите пипала се стегнаха около Брис и изкараха дъха от дробовете му. Мракът сви полезрението му и той можеше да вижда само лицето на Блудния — образ, изгубил всякакъв чар заради изкривените от алчна жажда черти. Видя как богът вдига ръка и бавно свива пръсти… и натискът върху гърдите му се усили, ребрата му изпукаха…
Юмрукът, който се появи изневиделица, удари главата на Блудния отстрани като огромен чук. Лъскавото око сякаш угасна и богът се смъкна и се скри от помътения поглед на Брис.
Изведнъж намотките се разхлабиха, след това се стопиха на разпадащи се нишки.
Брис вдиша хрипливо блажения студен нощен въздух.
Чу тропот на конски копита, шест или повече животни, приближаваха се в лек галоп по улицата. Примига, превъртя се по корем, след това се надигна с усилие на колене.
Една ръка го сграбчи за колана и го изправи на крака.
Усети се, че е зяпнал тартенал — много добре познат тартенал. Тежките груби черти бяха нелепо намръщени.
— Имам въпрос за теб. Беше за брат ти и бях тръгнал при него, обаче те видях тук.
Ездачите дойдоха — малазански отряд, видя Брис, с извадени оръжия. Една тъмнокожа жена посочи с меча си.
— Вмъкна се в ей онази уличка. Хайде, да го накълцаме за яхния кучия му син!
Понечи да слезе от коня, но изведнъж омекна и се свлече на улицата. Оръжието й издрънча на хлъзгавата от росата каменна настилка.
Другите войници наскачаха от конете си. Трима се струпаха около припадналата, докато другите се развръщаха и настъпваха към уличката.
На Брис все още му беше трудно да се задържи прав. Усети, че се е подпрял на тартенала.
— Ублала Пунг — въздъхна той. — Благодаря ти.
— Имам въпрос.
Брис кимна.
— Добре, да го чуем.
— Бе точно там проблемът. Забравих какъв беше.
Един от малазанците, струпани около жената, се изправи и се обърна към тях.
— Синтър каза, че има неприятност — заговори той на търговската реч. — Каза, че трябва да бързаме, дотук, за да спасим някой.
— Вярвам, че опасността отмина — каза Брис. — Тя добре ли е, сър?
— Сержант съм, не съм „сър“… сър. Тя е отскоро. Двете със сестра й. — Мъжът се намръщи. — Все пак ще ви ескортираме, сър — тя изобщо няма да ни прости, ако нещо се случи с вас тепърва. Тъй че накъдето и да отивате…
Другите войници се върнаха и един каза нещо на малазански. На Брис не му трябваше превод, за да разбере, че не са намерили никого — инстинктите на Блудния пак го бяха отървали, макар да го бе повалил юмрук на тартенал.
— Изглежда, ще си имам ескорт, в края на краищата.
— Не е предложение, което можете да откажете, сър — каза сержантът.
„И няма да го откажа. Научих си урока, адюнкта.“
Войниците се мъчеха да вдигнат Синтър на седлото. Ублала Пунг пристъпи към тях и каза:
— Аз ще я нося. Хубава е.
— Правете каквото казва тоблакаят — рече сержантът.
— Хубава е — повтори Ублала Пунг, след като взе в прегръдките си отпуснатото тяло. — И доста вмирисана също, ама нищо.
— Кръгова охрана — отсече сержантът. — Зареди арбалетите. Излезе ли някой на пътя, заковаваш ги на място.
Брис се помоли наум дано оттук до двореца да няма ранобудници по улиците и се обади:
— По-добре да побързаме.
На един покрив недалече оттам Бързия Бен въздъхна и се отпусна.
— За какво беше всичко? — попита Хедж.
— Проклет Тоблакай… но не той е интересната част, нали? Не, далхонийката. Е, това може да почака.
— Пак бръщолевиш глупости, магьоснико.
„Маг на Мрака — Богове на бездната!“
Сам в мазето под казармените спални, Фидлър зяпна картата в ръката си. Лакираното дърво лъщеше мокро, сякаш плувнало в пот. Миризмата, която се вдигна от него, беше на хумус, богат и черен, миризма на сурова пръст.
— Тартено Тоблакай — прошепна той.
„Вестител на Живот.“
„Е, тъй значи.“
Остави я, а после примижа към втората карта, която беше изтеглил, за да приключи тази ужасна нощ. Необвързана. Верига. „Да, всички знаем за тях. Спокойно. Това е цената на живота.“
„Виж, да не бяха само толкова… силни. Само да бяха по-слаби. Само веригите ви да не стигаха чак до сърцето на Ловците на кости… да знаех само кой кого влачи, е, може би щях да имам повод за надежда.“
Но не знаеше, така че нямаше.
4.