О, можеха да са много милички, когато ги устройваше, и в наследство от истинския си баща и двете притежаваха вроден талант да изобразяват невинност, толкова чиста и абсолютна, че граничеше с идиотизъм, което неизменно предизвикваше гадене у майка им, а и у други майки също така. Ами че Хетан беше виждала дори стари бездетни лели — обикновено отстъпчиви, както се полага за далечната им роднинска роля — да присвиват очи, щом забележат това хитруване.
Разбира се, не беше лесна работа да се измери злонравието, нито дори да е сигурна доколко подобна оценка е уместна. Защото не е ли присъща за всяка жена дарбата да налага най-съществена насока върху всеки аспект от живота на избрания от нея мъж? Съответно Хетан съжаляваше бъдещите съпрузи на Сторий и Стейви. В същото време обаче не смяташе да позволи собственият й мъж да бъде изтормозен от тези две същества. Проблемът се свеждаше до простото притежаване. А колкото по-големи ставаха близначките, толкова по-безочливи ставаха опитите им да й го отнемат.
Да, тя разбираше всичко това. Не беше нещо пряко, нито съзнателно от страна на момичетата. Те просто изпробваха вродените умения в пленяването, разкъсването и изяждането. И също толкова естествено бе да го правят в надпревара със собствената си майка. Имаше времена, спомняше си Хетан, когато й се искаше да може да проследи далечния им, своенравен и лукав баща и да тръсне двете малки негоднички в скута му, по-точно върху шкембето му — да, Круппе от Даруджистан можеше с право да се порадва на неволната си придобивка.
Уви, Хетан много добре съзнаваше, че мъжът, който сега заемаше мястото на Круппе, няма да приеме подобен жест, колкото и за справедлив да го смяташе тя. Такива бяха неизброимите злощастия на родителството. И на лошия й късмет в избора на достоен съпруг.
Беше уязвим, склонен да се поддава на снизходителност, а близначките знаеха това и му се бяха нахвърлили като пирани. Не че Стейви и Сторий бяха съвсем безчувствени — като всички момичета на тяхната възраст, просто не ги интересуваше. Искаха каквото искаха и щяха да направят каквото е необходимо, за да си го получат.
Много преди да отраснат, разбира се, племенният живот сред баргастите Бяло лице щеше да им го избие или поне да потисне по-злонравните му подтици, всички от които, впрочем, нужни за един добър живот.
Сторий първа забеляза приближаването й и мрачната решимост в очите на майка им се отрази във внезапно пробягалия страх и злоба по сладкото закръглено личице на момичето. Пръстите й пернаха рамото на сестра й, Стейви трепна, обърна се и също я видя. Близначките мигновено скочиха и побягнаха като белки, а пастрокът им зяпна след тях изненадан.
Хетан спря до него.
— Скъпи, имаш ум колкото на бедерин, стане ли дума за тия двете.
Онос Т’уулан примига, после въздъхна.
— Боя се, че ги разочаровам все пак. Трудно е да се съсредоточа — говорят толкова бързо, че не мога да схвана какво искат да кажат или какво искат.
— Можеш да си сигурен, че каквото и да е, предназначението му е да ги разглези още повече. Но аз разбих обсадата им, Туул, за да ти кажа, че водачите на кланове се събират. Е, тези, които успяха да се отзоват на призива. — Хетан се поколеба. — Обезпокоени са, съпруже.
Дори това почти не успя да проникне през скръбта, в която се беше загърнал мъжът й след жестоката смърт на Ток-младши.
— Колко клана не са изпратили никого? — попита той.
— Почти една трета.
Той се намръщи, но замълча.
— Най-вече от южните окрайнини — продължи Хетан. — Затова тези, които вече са тук, казват, че сигурно са се разбунтували. Че са изгубили пътя си, волята си. Че са се прекършили и ги тегли в кралствата. Воините се наемат като телохранители при сафините и болкандо.
— Каза „най-вече“, Хетан. А другите?
— Всички външни кланове, онези, които са стигнали най-далече в разпръсването — освен един. Гадра. Те са намерили прилично стадо бедерини тук, в една ивица между ак’рините и оул’даните, достатъчно, за да ги изхрани известно време…
— Бойният водач на Гадра… Столмен беше, нали? Не долових никакво вероломство у него. Освен това какъв шанс за бунт биха имали в този район? Нямат къде да отидат — безсмислено е.
— Прав си, така е. Трябваше да получим вест от тях. Трябва да говориш на клановите вождове, Т’уулан. Трябва да им се напомни защо са тук. — Взря се за миг в кафявите му очи, след което извърна глава. Знаеше, че кризата обитава умовете не само на клановите вождове на баргастите, но и на мъжа, който стоеше до нея. Нейния съпруг, любовта й.