Е, това беше казано достатъчно ясно. „На ви сега нова тема, с която да се занимавате.“
— Без свидетели — промърмори Кенеб.
Бързия Бен махна пренебрежително с ръка.
— Не мисля, че имаме проблем с това. Тя вече каза каквото трябваше да каже по въпроса. Уредено е. Следващото предизвикателство за нея ще дойде, когато най-после излее какво точно замисля.
— Но смяташ, че вече си го отгатнал.
Лукавата усмивка на Висшия маг не подведе Лостара. „Тоя идиот не знае нищо. Също като всички нас.“
В този момент адюнкта Тавори влезе, повлякла Синн за мършавата ръка — изражението на момичето бе истинска буря от възмущение и гняв. Тавори издърпа стола срещу Кенеб и бутна Синн да седне, след това отиде до единия край и остана там права. Когато заговори, тонът й беше нехарактерно рязък, сякаш гневът кипеше под повърхността.
— Боговете може да имат своята война. Ние няма да бъдем използвани. Нито от тях, нито от никого. Не ме интересува как ще ни съди историята — надявам се това да бъде разбрано добре.
Лостара се усети, че е запленена. Не можеше да откъсне поглед от адюнктата. Най-после виждаше една нейна страна, останала скрита толкова дълго — страна, която всъщност може би никога не се беше разкривала. Беше ясно, че другите са също толкова стъписани, след като никой не проговори, за да запълни тишината, когато Тавори замълча — и ги огледа един по един със стоманените си очи.
— Четенето на Фидлър го показа ясно — продължи тя. — Това четене беше оскърбление. Към всички нас. — Започна да смъква кожените си ръкавици с някак жесток педантизъм. — Никой не владее умовете ни. Нито императрица Ласийн, нито самите богове. Скоро ще разговаряме с крал Техол Ледерски. Ще официализираме намерението си да напуснем това кралство и да потеглим на изток. — Плесна първата ръкавица на масата. — Ще помолим за необходимите разрешения, които да гарантират мирното ни преминаване през дребните кралства извън границите на Ледер. Ако това не може да бъде постигнато, ще си пробием път със сила. — Втората ръкавица тупна до първата.
Дори в стаята да имаше някакво съмнение, че тази жена командва Ловците на кости, то беше заличено. Категорично.
— Вероятно — продължи със стържещ глас Тавори — желаете да научите целта на похода ни. Тръгваме на война. Тръгваме срещу враг, който дори не знае, че съществуваме. — Леденият й поглед се впи в Бързия Бен и това, че той не трепна, беше белег за храбростта му. — Висш маг, край на увъртанията ви. Знайте, че ценя склонността ви да общувате с боговете. Сега ще ми докладвате какво според вас предстои.
Бързия Бен облиза устни.
— Трябва ли да съм подробен, или да резюмирам, адюнкта?
Тя не каза нищо.
Висшият маг сви рамене.
— Ще бъде гадна война, да, и страшно объркана. Сакатия бог беше деен, но усилията му без изключение бяха защитни, защото Падналия също знае какво предстои. Кучият син е в паника, може би е сериозно уплашен и досега по-често се проваля, отколкото успява.
— Защо?
Бързия Бен примига.
— Ами, разни хора му се пречкат…
— Хора, да. Смъртни.
Бързия Бен кимна, присвил очи.
— Бяхме оръжията на боговете.
— Кажете ми какво е усещането, Висш маг.
Въпросите й биеха от неочаквани посоки и на Лостара й беше ясно, че духът на Бързия Бен се олюлява под ударите им. Това беше ярък талант, изненадващ, и говореше на Лостара, че адюнкта Тавори притежава черти, които я правят страхотен тактик… но защо никой от тях не беше виждал това досега?
— Адюнкта — отвърна магьосникът колебливо, — боговете неизбежно са съжалявали, когато са ме използвали.
Отговорът му очевидно я задоволи.
— Продължете, Висш маг.
— Те ще го оковат отново. Този път ще е абсолютно и щом бъде окован, ще изсмучат всичко от него — като мухи кръвопийци…
— Боговете обединени ли са в това?
— Разбира се, че не — извинете, адюнкта. По-скоро боговете никога не са обединени, дори когато са в съгласие. Предателствата са почти гарантирани — поради което не мога да проумея мисленето на Сенкотрон. Той не е толкова глупав — не може да е толкова глупав…
— Той те е надхитрил — каза Тавори. — Не мисленето му не можеш да проумееш, а скритите му намерения. Висш маг, първият бог, когото споменахте тук, е този, когото повечето от нас изобщо не биха очаквали да е на първа линия във всичко това. Качулатия, да. Тогг, Фандърей — дори Финир. Или Опонн. А Древните богове? Маел, К’рул, Килмандарос. Не. Вместо това споменавате Сенкотрон, парвенюто…
— Някогашния император на Малазанската империя — вметна Кенеб.
Бързия Бен се намръщи.
— М-да, още тогава — и не е лесно да се признае това — той беше хитър кучи син. Когато съм си мислил, че съм го надхитрил, че явно съм го надвил, винаги се оказваше, че ме е изиграл. Той беше владетелят на сенките много преди да се възнесе до тази титла. Танцьора му даде цивилизованото лице, маската на искреност и моралност — както прави Котильон и досега. Но не се заблуждавайте, тия двамата са безскрупулни. Никой от нас, смъртните, не струва нищо за тях, освен като средство за определена цел…