Но Техол вече се съвземаше — поне дотолкова, че да вземе поднесената му от Бъг чаша. Отпи, изпъшка, смъкна се на трона и каза раздразнено:
— Няма нищо, Ублала, не си ме убил… все още. Но беше на косъм.
Тартеналът изхленчи и Брис разбра, че огромният мъж е готов всеки момент да побегне.
— Кралят преувеличава — каза Джанат. — Успокой се, Ублала Пунг. Добре дошъл, Брис. Чудех се къде се дяна, след като можех да се закълна, че беше по петите ми само допреди няколко мига.
— Какво съм пропуснал?
— Ублала Пунг тъкмо ни информираше, наред с други неща, за нещо, което беше забравил — поясни Бъг. — Въпрос, хм, крайно необичаен. Свързан с воина Тоблакай, Карса Орлонг.
— Убиецът на Рулад Сенгар се е върнал?
— Не, за щастие това ни е спестено, Брис. — Бъг се поколеба.
— Оказва се — заобяснява Джанат, докато Техол бързо изгълта още няколко глътки вода, — че Карса Орлонг е възложил на Ублала Пунг задача, за която той до днес напълно бил забравил, както беше разсеян напоследък с издевателствата, наложени му от неговите колеги в гвардията.
— Извинявам се… какви издевателства?
Техол най-сетне проговори:
— Можем да се върнем на това по-късно. Проблемът все едно може да се окаже несъществен, след като, както изглежда, Ублала се налага да ни напусне скоро.
Брис примижа към окаяния тартенал.
— Къде отиваш?
— До островите, Преда.
— Островите ли?
Ублала кимна тежко.
— Трябва да събера всички тартенали и да направя армия. А след това трябва да идем да намерим Карса Орлонг.
— Армия ли? За какво му е на Карса Орлонг армия от тартенали?
— За да унищожи света!
— Според последното ми преброяване в момента има хиляда четиристотин петдесет и един тартенали, уседнали на островите — намеси се Бъг. — Половината от тях все още са малолетни според тартеналските сметки — под седемдесет години. Потенциалната „армия“ на Ублала ще наброява около петстотин пълнолетни на прилична възраст и със съмнителни бойни умения.
— Да унищожи света! — ревна отново Ублала. — Трябва ми кораб! Голям!
— Главозамайващо звучи — каза Брис. — Което значи, че трябва да се обсъди по-подробно. Но в момента — прощавай, Ублала — ни предстои да се срещнем с висшето командване на малазанците. Не е ли време да започнем обсъждането на тази предстояща среща?
— Какво да й обсъждаме? — попита Техол и изведнъж се намръщи на чашата в ръцете си. — Богове на бездната, аз съм пил вода!? Бъг, да ме отровиш ли се опитваш? Вино, човече, вино! Уф, извинявай, Брис, колко нетактично от моя страна. Бира, човече, бира!
— Малазанците вероятно ще дойдат с молба — каза Брис. — По някаква непонятна причина възнамеряват да тръгнат на поход в Пустинните земи. Ще искат да получат разрешителни за преминаване — което ще предполага дипломатически усилия от наша страна, — както и достатъчно продоволствие за войската си. Крал Техол, признавам, че не храня голяма увереност по отношение на тези разрешителни — всички познаваме присъщото за Болкандо и сафините двуличие…
— Искаш да осигуриш на малазанците ескорт — каза Джанат.
— Голям! — изрева Ублала, който сякаш не бе разбрал, че разговорът в тронната зала се е изместил. — Искам капитан Шурк Елале. Защото е дружелюбна и обича секс. А, и ми трябват пари за храна и пилета също, и вакса за ботуши за армията ми. Мога ли да получа всичко това?
— Разбира се, че можеш! — отвърна с широка усмивка Техол. — Канцлер, ще се погрижиш, нали?
— Още днес, кралю — обеща Бъг.
— Може ли да си ходя вече? — попита Ублала.
— Ако искаш.
— Ваше величество — почна Брис, вече раздразнено, — мисля, че…
— Може ли да остана? — попита Ублала.
— Естествено!
— Ваше величество…
— Скъпи ми братко — прекъсна го Техол, — нищичко ли не си чул за кралското ми хладнокръвие? Разбира се, че можеш да придружиш малазанците, макар че според мен шансовете ти с адюнктата са съвсем минимални, но кой съм аз, че да смачкам под петата си нечий безнадежден оптимизъм? Искам да кажа, щях ли дори да съм женен за тази чудесна жена тук до мен, ако не бяха нейните привидно нереалистични надежди? — Бъг донесе на краля халба бира. — Благодаря, Бъг! Мислиш ли, че Ублала е зажаднял?
— Несъмнено, ваше величество.
— Излей тогава!
— Не изливай! — извика Ублала. — Искам малко!
— Това би ми дало възможност да наблюдавам малазанската военна система в полеви условия, ваше величество — обясни Брис, — и да науча какво мога да…
— Никой не възразява, Брис!
— Просто изтъквам точните причини, оправдаващи желанието ми да…
— Желанията никога не трябва да се оправдават — каза Техол и размаха пръст. — В крайна сметка човек рискува да издаде скритите причини по силата на очевидното им отсъствие. Е, братко, в момента ти си най-подходящата партия за женитба от всички Бедикт — легитимно имам предвид, — тъй че защо да не хвърлиш широко аморозната си мрежа? Дори ако, по някакъв странен каприз от твоя страна, адюнктата се окаже не по твоя вкус, винаги е налице помощникът й… как беше онова чуждестранно име, Бъг?