— На капитан Кайндли. Мислех за обрив, от най-краставите. Не, чакай, това само ще го озлоби още повече. Направи го кривоглед — но не толкова, че да го забележи, само всички други. Можеш ли да направиш това, Неп?
— Ъхъ, ма ша ко да го павя, ъ?
— Какво ще кажеш за малко масаж?
— Чичките ’а Кис?
— Моите собствени, да.
— Коко дъго, ъ? Коко?
— От камбана до камбана, Неп.
— Гоуо?
— Кой, ти или аз?
— Дамата!
— Добре, но трябва да наемем стая, освен ако не държиш на публика?
Видя, че Неп Фъроу започна да се възбужда, по най-шантавия начин: подскачаше, въртеше се неспокойно, кожата му лъсна от пот.
— Штаа т’ка, Кис, штаа!
— Но да залостим вратата. Не искам да влезе някой външен.
— Ипитана? Поклятя?
— Да, кривоглед, но той да не го разбере…
— Имош. Швен глюса.
— Илюзия? Магийка? О, много добре. Давай тогава, благодаря ти.
Щом Синтър се свлече на нара до него, Бадан Грук се почеса по челото и попита:
— Какво правиш тук, в името на Качулатия?
Тъмните й очи го погледнаха — сладки като милувка.
— Ти си от малкото войници, на които човек може да се довери, Бадан, знаеш ли го?
— Какво? Не, аз…
— Не си напорист. Не си скроен за насилие, тъй че не го търсиш. Използваш първо ума си, а онзи глупав „близач на кокали“ за теб е последното средство. Опасните го правят обратно, а това всеки път струва живота на хора. Всеки път. — Синтър замълча. — Правилно ли съм чула? Някаква пияна сержантка от морската пехота е прекосила цялата тая проклета империя от кръчма на кръчма?
Той кимна.
— И е оставила по пътя си местни симпатизанти. Но не се е бояла да лее кръв, Синтър. Просто е избирала подходящите обекти — хора, които никой не обича. Бирници, кметове, адвокати.
— Но е пияница?
— Да.
Синтър поклати глава, отпусна се на нара и зяпна тавана.
— Как точно тя не се е издънила?
— Защото е от Гмурците в бурята от Ю’Гатан, затова. Тия, дето се гмуркат под вълната.
— О, добре. — Помисли малко и отрони: — Е, скоро тръгваме значи.
Бадан пак се почеса по челото.
— Но никой не знае накъде, нито защо. Пълна каша, Синтър… Имаш ли някакви лоши предчувствия за това?
— Никакви предчувствия нямам, Бадан. За нищо. И не, не знам какво ме хвана за гърлото в нощта на четенето на Фид. Всъщност почти нищо не помня от онази нощ, нито пътуването, нито това, което последва.
— Нищо не последва. Общо взето, ти просто припадна. Все едно, някакъв Фенн вече се беше намесил. Удари с юмрук един бог в слепоочието.
— Добре.
— Какво? Само това ли ще кажеш?
— Ами, както казва еднооката вещица, на света има всякакви култове, Бадан.
— Не раз… — Но погледът, който му хвърли, стри на прах думите в устата му. Той потръпна и извърна очи. — Онова, дето го каза за ума, Синтър, и то ли беше шега?
Синтър въздъхна и затвори очи.
— Не, Бадан. Не. Ще ме събудиш, като се върне Рим, нали?
С Лостара Юил, Кенеб, Блистиг и Бързия Бен по петите, адюнкта Тавори закрачи през тронната зала и спря на десет крачки от двата трона.
— Добре дошли на всички ви — заговори крал Техол. — Адюнкта, моят канцлер ме уведомява, че имате списък с искания, повечето от които несъмнено допринасят за процъфтяването на кралската съкровищница. Прочие, ако бях користолюбив, щях да настоя да се заемем направо с това. Но не съм от този тип и затова бих искал да обсъдим най-напред съвършено друг проблем, от изключителна важност.
— Разбира се, ваше величество — отвърна Тавори. — На ваше разположение сме и ще ви съдействаме по всякакъв възможен начин.
Лицето на краля засия.
Въздишката на кралицата учуди Лостара Юил, но не задълго.
— Чудесно! Е, веднага щом си спомня специфичните детайли на това, което исках да попитам, ами, ще го направя. Междувременно моят Цеда ми съобщава, че сте разбунили магическо гнездо на пакости. Канцлерът ми обаче ме уверява, че смущението е преувеличено — на кого от двамата трябва да вярвам? Моля ви, ако можете, предложете ми изход от тази задънена улица.
Тавори се обърна към хората си и каза:
— Висш маг, можете ли да вземете отношение към проблема?
Бързия Бен пристъпи напред и застана до адюнктата.
— Ваше величество, както вашият канцлер, така и вашият Цеда са прави по същество.
Лостара забеляза усмивката на Бъг, който стоеше вдясно от краля, а след това го видя как се намръщи.
— Колко очарователно — измърмори кралят, наведе се напред и подпря брадичка на ръката си. — Бихте ли могли да разясните, Висш маг?
— Вероятно не, но ще се опитам. Положението, колкото и ужасно да е, вероятно е временно. Гледането на Драконовата колода, на което присъства Брис Бедикт, изглежда, е осветило структурен недостатък в… хм… тъканта на реалността, рана, един вид. Изглежда, ваше величество, че някой — някой много могъщ — се е опитал да наложи нова структура върху вече съществуващите лабиринти на магия.