Брис Бедикт — стоеше вляво от кралицата — попита:
— Висш маг, бихте ли могли да обясните тези „лабиринти“, които, изглежда, са централни във вашите представи за магията?
— За разлика от магията, която преобладаваше на този континент доскоро, Преда, магията навсякъде другаде съществува в по-формализирано състояние. Силата, която е толкова сурова тук, другаде е пречистена, разделена на отделни аспекти, организирана е в нещо като теми и тези теми са това, което наричаме „лабиринти“. Много от тях са достъпни както за богове, така и за смъртни. Други са… — той погледна към Бъг — Древни. Някои на практика са изчезнали или са недостъпни поради невежество или изрични ритуали на запечатване. Някои освен това са завзети и се владеят от елементи, които или са родни за тези лабиринти, или са толкова дълбоко свързани с тях, че разликата е несъществена.
Крал Техол вдигна пръст.
— Момент да мигна, че нещо ми влезе в окото… Сега да поумуваме малко над казаното дотук — много съм добър в умуването, между другото. Ако ви разбирам правилно, Висш маг, селението на Тайст Едур, наречено Куралд Емурлан, представлява един от тези лабиринти, нали?
— Да, ваше величество. Лабиринтите Тайст — а има три такива, доколкото знаем — са Древни. Два от тях, между другото, вече не се владеят от тайстите. Един е на практика запечатан. Другият е узурпиран.
— А как се отнасят тези лабиринти към вашата Драконова колода?
Висшият маг трепна.
— Не моята Колода, ваше величество, уверявам ви. Няма прост отговор на този ваш въпрос…
— Крайно време! Започвах вече да се чувствам много глупаво. Моля да ме разберете, нямам никакъв проблем с това да съм глупав. Да се чувстваш глупав е съвсем друга работа.
— А, да, ваше величество. Ами, Драконовата колода вероятно е възникнала като средство за гадаене — не толкова грубо като плочки, изгорели кости, фигури по тинята, ашици, вътрешности, фекалии…
— Разбрано! Моля, тук присъстват дами, уважаеми!
— Простете, ваше величество. По някакъв очевиден начин Върховните домове на Колодата са свързани с определени лабиринти и с това представляват нещо като прозорец към тези селения — съответно, разбира се, определени неща на свой ред могат да надничат от другата страна, което всъщност прави гледането толкова… рисковано. Колодата е безразлична към прегради — в подходящи ръце тя може да разкрие шаблони и отношения, скрити за смъртни очи.
— Дори това, което описвате, трудно обяснява случилото се на онова четене, Висш маг — каза Брис.
— Така е, Преда. Което ни връща на въпроса за раната, която представлява този град. Някой е извадил нож и е врязал нова шарка тук. Нова и същевременно — невероятно древна. Имаше опит за съживяване, но съживеното бе прекършено.
— А знаете ли кой би могъл да е този „някой“? — попита крал Техол.
— Икариум Крадеца на живот, ваше величество. Поборник, който трябваше да кръстоса оръжие с император Рулад Сенгар.
Техол се отпусна назад и рече:
— Цеда, имате ли нещо да добавите в този момент?
Бъг се сепна и се намръщи.
— Познанията на Висшия маг са много впечатляващи, ваше величество. Необикновено.
— Може ли тази рана да се изцери, Цеда? — попита кралица Джанат. — Ако не, каква е заплахата за Ледерас в случай, че продължи да… кърви?
Старецът се намръщи.
— Ледерас сега е като локва с разбъркана тиня. Заслепени сме, бъркаме напосоки и никой от нас не може да извлече повече от една плитка шепа магия. Ефектът е вълнообразен и скоро ще обезсили маговете из цялото кралство.
— Висш маг — продължи Джанат, — преди малко казахте, че ефектът е временен. Предполага ли това, че изцеряването предстои?
— Повечето рани зарастват сами с времето, ваше величество. Очаквам това да започне… веднага щом ние, малазанците, се разкараме на Гуглата си оттук. Четенето удари силно по тая рана. Швирна кръв, а в този случай кръвта е сила.
— Виж ти — отрони кралят замислено. — Колко очарователно, колко омайващо, колко обезпокоително. Смятам, че ще е най-добре да се заемем спешно с въпроса със запълването на кралската хазна. Адюнкта Тавори, вие желаете снабдителен обоз, достатъчен, за да ви осигури до и, предполагаме, през Пустинните земи. Ние сме щастливи да осигурим това, на гратисна, намалена тарифа — в израз на нашата благодарност за изключителните ви усилия в премахването на едурската тирания. Прочие, моят канцлер вече е започнал да урежда нещата от наша страна и ме уведомява, че дори според грубата му оценка количеството, което ще е нужно, за да удовлетвори нуждите ви, е значително. Ще ни отнеме приблизително четири седмици, за да съберем такъв обоз и, надяваме се, едва няколко мига, за да ни платите вие за него. Разбира се, Брис ще осигури продоволствието на своя ескорт, тъй че не е нужно да се безпокоите за това.