И млъкна, забелязал неволното издалото се стъписване на адюнктата.
— А, за ескорта ви. Да, моят брат настоява да ви придружи през съседните кралства. Защото виждате ли, изобщо не може да се разчита нито на Сафинанд, нито на Болкандо, че няма да нарушат съглашенията и да ви затрудняват при всеки удобен случай. Отчайващи съседи, макар че и ние бяхме такива за тях до неотдавна. Замислям обявяването на Кралски проект за строителството на най-високия плет на света, който да отдели завинаги съответните ни територии, с малко градинарска декорация за смекчаване на ефекта. Да, да, мила съпруго, знам, че се разбъбрих, и, да, смешно е!
— Ваше величество — заяви Тавори, — благодаря за предложението ви за ескорт, но ви уверявам, че не е необходим. Кралствата, през които възнамеряваме да минем, може да са коварни, но се съмнявам, че ще успеят да ни изненадат. — Тонът й беше твърд и макар да не можеше да я види, Лостара бе убедена, че погледът й е още по-твърд.
— Те са крадци — каза Брис Бедикт. — Обозът ви, адюнкта, ще е огромен — земите, към които тръгвате, са опустошени — вероятно дори самата Коланси няма да може да ви приеме.
— Извинете — каза Тавори. — Не помня да съм заявявала крайната цел на похода ни.
— Там няма почти нищо друго. — Брис сви рамене.
Адюнктата не отвърна нищо и атмосферата в залата отново стана напрегната.
— Преда Брис — наруши мълчанието кралят — ще ви съдейства в охраната на обоза, докато преминавате през две държави на джебчии.
Тавори все пак се поколеба.
— Ваше величество, нямаме намерение да въвличаме кралството ви във война в случай, че Сафинанд и Болкандо се опитат да нарушат съглашенията за преминаване.
— Самото ни присъствие ще гарантира да не предприемат нищо открито — отвърна Брис. — Моля разберете, адюнкта, ако не ви придружим и впоследствие се окажете въвлечени в жестока война без възможен път за отстъпление, то ние, от своя страна, няма да имаме никакъв избор, освен да тръгнем, за да ви избавим.
— Точно така — съгласи се кралят. — Тъй че приемете ескорта, адюнкта, или ще затая дъх, докато царствената ми физиономия не посинее.
Тавори сведе глава примирено.
— Оттеглям всичките си възражения, ваше величество. Благодаря ви за ескорта.
— Така вече е по-добре. Сега трябва да потърся уверения от своя персонал по три отделни проблема. Канцлер, удовлетворен ли сте по всички въпроси, свързани с осигуряването на силите на адюнктата?
— Да, ваше величество — отвърна Бъг.
— Чудесно. Кралски ковчежник, уверен ли сте, че малазанците разполагат с достатъчно средства за това начинание?
— Напълно, ваше величество — отвърна Бъг.
— Добре. Цеда, съгласен ли сте, че заминаването на малазанците ще ускори изцеряването на онова, което сполетя града?
— Съгласен, ваше величество — отвърна Бъг.
— Най-после единодушие! Колко приятно! А сега какво да правим?
Кралица Джанат стана.
— В трапезарията ни очаква храна и вино. Позволи ми да поканя гостите ни там.
И слезе от подиума.
— Скъпа съпруго, за тебе съм готов на всякакви отстъпки — каза Техол.
— Радвам се, че така драговолно приемате подобно бреме, съпруже.
— Аз също — отвърна той.
6.
Бръмбарът, който пълзи бавно, няма от какво да се бои.
Оплискан с кръв и кал, Ведит препусна през валмата дим, оставяйки зад себе си жалните писъци и рева на бушуващите пламъци, които поглъщаха триетажното правителствено здание в центъра на града. Повечето други сгради по главната улица вече бяха изтърбушени, макар че пламъците още облизваха почернелите входове и мръсният пушек се издигаше на стълбове към небето.
Зад Ведит изскочиха още четирима ездачи с извадени ятагани от ейрънска стомана с оцапани с кръв остриета.
Чул дивашките им викове, Ведит се намръщи. Счупеният кръгъл щит, нахлузен на дясната му ръка, беше набил трески в китката му и с тази ръка не можеше да държи юздите. В лявата си ръка държеше ятагана — острието бе откършено на педя от дръжката. Щеше да го е захвърлил, но ценеше дръжката и ефеса твърде много, за да се раздели с него.
Юздите на кобилата се влачеха между предните й крака и всеки момент животното, уплашено и ранено, можеше да оплете копито в тях.