— А засадата, която подготвяме в прохода?
— Бих предложил да остане на място засега, конквестор. Поне докато не преценим реакцията на Смъртния меч, когато им съобщим за хундрилите и с нищо непредизвиканите им безчинства.
— Предполагам, че ще уверите Смъртния меч за доверието ни към нея и Сивите шлемове — каза Авалт. — И че разбираме, че действията на варварите — съюзници или не — не могат да бъдат предсказани, и че по никакъв начин не смятаме перишите за отговорни.
Рава кимаше.
— И след като бъде заявено точно това, фактът, че ни виждат да подреждаме ескорта си в защитна формация, просто ще покаже нашата… предпазливост.
— Което ще подтикне Смъртния меч към отстъпки, за да облекчи нововъзникналата ни несигурност.
— Точно. Добре казано, конквестор.
Авалт закрачи отново.
— Значи изтласкваме хундрилите в Пустинните земи и след това поробваме всеки, който се опита да се върне. Нападаме от засада перишите и се сдобиваме с цяло съкровище изключително въоръжение и броня — достатъчно за снаряжаването на нова елитна част…
— Две части — напомни му Рава. — Вашата лична гвардия и една за мен.
— Както се разбрахме, канцлер. След което оставаме срещу една армия. Малазанците.
— Длъжни сме да допуснем, че вестта за съдбата на съюзниците им ще стигне до тях.
— На което те ще реагират или с усещането, че внезапно са се оказали уязвими, при което ще се оттеглят, или с гняв, който ще ги подтикне към агресия.
— По-малко от десет хиляди глупаци — отбеляза Рава. — Ако поканим съюзниците си ак’рини и сафини, можем да си поделим плячката…
— Искам тези техни арбалети — заяви Авалт. — Не мога да ви опиша разочарованието си, че все не успяваме да откраднем един. С един-два легиона, въоръжени с тези оръжия, можем да завземем Сафинанд за месец.
— Всичко по реда си.
— Но всичко това при условие, че ледериите няма да се намесят.
Канцлерът въздъхна и се намръщи.
— Най-добрите ми шпиони падат един след друг в двора им, а малкото, които успяха да избягат, са убедени, че крал Техол е по-зле и от Таркуф. Безполезен празноглав идиот.
— Но вие не сте убеден, канцлер?
— Разбира се, че не съм. В повечето случаи. Вероятно си имаме работа със ситуация удивително идентична на нашата тук.
— Блудния да не ни сбута дано, възможно ли е, Рава?
— Де да знаех. Жената на Техол Бедикт си остава неизвестна величина.
— Но едва ли може да се сравнява с кралица Абрастал?
Рава сви рамене.
— Външно — едва ли. Тя няма своя лична армия. Никакви елитни части като легиона Евъртайн на Абрастал, или нещо съпоставимо. Ако има лични шпиони — а коя ли кралица ги няма, — то те, изглежда, са ангажирани само в събирането на разузнавателни данни, вместо в активен саботаж.
— Все пак явно някой излавя вашите шпиони…
— Дори в това не мога да съм сигурен. Всеки от тях умря при загадъчни обстоятелства — е, обстоятелства, които аз намирам за загадъчни. Трагични злополуки, всички до една. Сякаш Блудния лично е удостоявал всеки от тях с… вниманието си.
— Виж, това е обезпокоителна мисъл, канцлер.
— Е, за щастие никой от тях не е бил разкрит или заловен. Злополуките, които претърпяваха, неизменно водеха до внезапна смърт.
Авалт се намръщи.
— Единственото обясняващо ситуацията, което мога да си представя, канцлер, е, че собствената ни мрежа е дотолкова компрометирана пред ледериите, че не са били необходими нито публично излагане, нито изтезания. Подобна представа ме смразява до кости.
— Допускате, че ледериите са успели да внедрят своя агентура. Не е ли по-вероятно компрометирането да е възникнало в нашето кралство?
— Едва ли шпионите на Таркуф…
— Не, всички те са в ръцете ни. Не, приятелю, наистина ли е толкова немислимо кралицата да е внедрила свои агенти в двореца на Техол?
— Които активно премахват съперници. Да, това изглежда ужасяващо възможно — призна Авалт. — Тогава какво крои тя?
— Де да знаех. — Рава се наведе напред и изгледа твърдо Авалт. — Уверете ме, конквестор, че тази ситуация в никакъв случай няма да изкара кралицата на преден план — в никакъв случай, Авалт, няма да й дадем повод да изтика настрана некадърния си съпруг и да подаде сигнала за сбор.
Авалт потрепери. Мисълта как легионът Евъртайн се раздвижва, как тръгва в настъпление, за да разчисти бъркотията, в която е затънало кралството… не, това беше недопустимо.
— Разбира се — заговори той колебливо, — тази сегашна игра е твърде дребна, за да обезпокои кралица Абрастал.