Ако се съдеше по постъпващата обратно телеметрична информация, машината все още бе свързана със същия аномален свят, откъдето бе дошло и летящото прасе.
Всички машини рано или късно се развалят, мислеше си Денис. Най-вероятно проблемът ще бъде отстранен след подмяната на повредения модул — работа за не повече от две минути. Въпросът обаче беше в това, че някой трябва да отиде лично и да го извърши. Не че не се бяха готвили за експедиция, просто никой не беше предполагал, че ще трябва да бъде осъществена при подобни екстремни обстоятелства.
Денис прегледа снимките, направени от първите роботи — шансът отново да попаднат на подобен свят бе по-малък от едно на милион!
Както и да е, вече бе решил.
Екипировката, която настоя да получи, вече бе струпана пред вратата на шлюза. Скоростта, с която доставяха инвентара по неговия списък, говореше за желанието на доктор Фластер час по-скоро да се похвали с положителни резултати. Брейди лично се нагърби с доставката и по този начин поне за известно време го лиши от досадното си присъствие.
Поиска всичко необходимо за оцеляване в трудни условия, въпреки че не очакваше да му потрябва и една стотна от него. Замяната на повредения модул нямаше да отнеме и половин час, но Денис не искаше да рискува. Имаше дори шишенца с витамини — в случай, че бъде принуден да удължи престоя си, а на другата планета няма подходящи хранителни вещества.
— Добре, Нюел — каза Брейди. Беше застанал от лявата му страна, по-далеч от Прасльо, кацнал върху дясното рамо на Денис. — Имаш достатъчно резервни части, за да построиш още един проклет зеватрон, когато се озовеш на Фластерия. Би трябвало да се справиш за не повече от пет минути. Сигурно ужасно се надуваш от факта, че изпълнявахме и най-дребните ти прищевки. Но това си е твоя работа.
Негодникът съвсем очевидно ревнуваше. Ала въпреки това нито веднъж не отвори дума той да бъде доброволеца.
— Не забравяй първо да поправиш машината! — нареждаше Брейди с началнически тон. — После няма да има особено значение, ако някой лаком представител на местната фауна те глътне за закуска, докато си бъбриш с него.
Ричард Шал, един от лаборантите, с които Денис бе започнал проекта, вдигна глава и му хвърли съчувствен поглед. Брейди не беше сред любимците в Сахаратех.
— Денис!
Валкириянската фигура на Габриела си пробиваше път през тълпата от техници. Един от тях не бе достатъчно сръчен да очисти своевременно площадката пред нея и мигом беше пометен встрани.
При вида й Брейди грейна и заприлича на влюбен хлапак. Габи го дари с блестяща усмивка и сграбчи Денис за ръката с хватка, която веднага прекъсна кръвообращението му от менгемето надолу.
— Толкова се радвам, че двамата с Берни се разбирате отново! — продължи тя. — Винаги съм смятала, че е глупаво да се карате.
По-скоро й беше приятно, че съперничат за сърцето й. Едва сега Денис си даде сметка, че е смятала неприязънта му към Брейди за проява на ревност. Ако беше само това, Денис пръв щеше да размаха белия флаг!
— Момчета, бързах да ви предупредя, че доктор Фластер идва насам. Води и Буна Калумни!
Денис й хвърли стъписан поглед.
— Новият средиземноморски министър на науката! — поясни Габи. Тя го задърпа за лакътя, като неволно притисна някакъв нерв и ръката му почти се парализира. Денис изстена, но Габи дори не забеляза, че се измъчва в нетърпими болки.
— Не е ли чудесно? — възкликна тя. — Човек с такъв отговорен пост идва тук, за да се запознае с първия, дръзнал да стъпи на един от аномалните светове! — в екстаза си забрави за ръката му и Денис побърза да я изтръгне и да я подложи на животовъзстановителен масаж.
Габриела забеляза Прасльо, изчурулика му нежно и дори се опита да го почеше по брадичката. Съществото я търпя няколко секунди, сетне изригна в поредица от прозявки, разкриващи недвусмислено двата реда остри като игли зъбки. Тя побърза да отдръпне ръка.
Сетне заобиколи Денис и го целуна по другата буза.
— Трябва да бягам. Пуснала съм серия опити с един перспективен кристал. Приятно пътуване. Върнеш ли се като герой, ще празнуваме по специален начин, обещавам ти. — Тя му намигна закачливо, ръгна го с лакът в ребрата и едва не събори Прасльо.
Намръщеният Брейди грейна, когато Габриела го фрасна нежно по рамото. После фурията се понесе в обратна посока, съзнаваща напълно, че най-малко половината от присъстващите в лабораторията мъже я изпровождат с очаровани погледи.
— … тази жена може да свие перките дори на лейди Макбет… — промърмори с философско изражение Ричард Шал. Останалото не се чу.
Брейди подсмъркна възмутено и се отдалечи.
Докато Денис проверяваше за последен път изчисленията си, Прасльо скочи нагоре, изпълни блестящо хоризонтално планиране и се приземи недалеч от мястото, където работеше Шал. Сетне надникна заинтригуван през рамото, следейки пръстите му върху сложния електронен прибор, който нагласяваше.