Откакто, преди два дни, Денис обяви, че животинчето е негов питомец, техниците постепенно свикнаха муцунката му да се пъха и наднича от най-различни места. По някаква неизвестна причина Прасльо се завираше все там, където работата бе най-сложна. Така постепенно съществото се превърна в нещо като символ на висок професионализъм. Някои дори мамеха, като го привличаха с шоколад към своите работни места. Никой не се съмняваше, че странната гадинка носи късмет. Прасльо стана кадем.
Ричард вдигна глава, видя, че животинчето го следи и се обърна така, че да го улесни в наблюдението. Денис чак остави записките си, заинтригуван от странната сцена.
Изглежда, Прасльо проявяваше любопитство не толкова към непосредствената работа, колкото към онова, което извършителят й чувства, докато работи. То се люшкаше доволно напред-назад винаги, когато върху лицето на Ричард се изписваше облекчение и радост, подскачаше нагоре и често надничаше в работния чертеж.
Макар очевидно да не беше надарено с разум, Денис взе да се пита, дали все пак не подценяват интелигентността му.
— Ей, Нюел! — викна Шал. — Я виж, успях да изкарам страхотно сателитно изображение на площадката за излитане в Еквадор. Да знаеш от колко време се мъча. Твоята животинка наистина носи късмет!
В другия край на лабораторията настъпи суматоха. Денис побутна своя помощник.
— Ставай, Рич. Почва се тържествената част.
Ескортиран от Берналд Брейди, директорът шестваше бавно към зеватрона. Придружаваше го нисък, пълен мъж с мургаво лице — самият министър на науката.
Докато ги запознаваха, Буна Калумни гледаше през Денис, сякаш бе от стъкло. Гласът му бе висок и писклив.
— Това значи, Марсел, е младият храбрец, който ще поеме ръководството на твоята разработка? И първото му решение е собственолично да посети света, който си открил!
— Да, сър! — кимна захилено Фластер. — Всички ние ужасно се гордеем с него! — Той намигна съзаклятнически на Денис, който едва сега си даде сметка, кой се готви да обере лаврите.
— Ще се пазиш, нали, синко? — Калумни посочих пръст вратата на шлюза. Денис се питаше дали министърът въобще разбира нещо от това, което се готви.
— Да, сър, обещавам.
— Чудесно. Искаме да се върнеш здрав и читав!
Денис кимна, докато почти механично превеждаше смисъла на думите му от английски на езика на политиката: „Искаш да кажеш, че ако не си дойда, те чакат сума бюрократични неприятности и маса бумащина, докато отървеш гащите.“
— Ще се постарая, сър.
— Браво, синко. Знаеш ли, в наши дни е все по-трудно да се намерят самоотвержени млади хора като теб („Има ги по дузина за пени, но нали ти се съгласи да измъкнеш приятелчето ми от задънената улица“).
— Да, сър — повтори отривисто Денис.
— Като се има предвид подобен дефицит, уверен съм, че ще стигнеш далеч — продължаваше Калумни. („Тоя месец сме зле с пушечното месо. Та, ако обещаеш да се върнеш от първата самоубийствена мисия, може да те използваме пак“).
— Така предполагам, сър.
Калумни раздруса демократично ръката на Денис, обърна се и прошепна нещо на Фластер. Директорът посочи вратата и с това почетната визита приключи. Сигурно бърза да си измие ръцете, помисли си Денис.
— Е, добре, доктор Нюел — поде сега Фластер. — Свирнете на хвъркатото си приятелче да идва и потегляйте. Очаквам ви обратно най-много до два часа… стига да удържите жаждата си за приключения. Сложили сме вече шампанското да се изстудява.
Денис вдигна ръце тъкмо на време, за да улови пикиращия право към него Прасльо. Животинката врещеше развълнувано. Сандъците със снаряжението вече бяха изтикани през шлюза и Денис прекрачи след тях.
— Затварям вратата — обяви един от техниците и му помаха. — Успех, доктор Нюел!
Шал също вдигна палец. В този момент Брейди се наведе към плавно стесняващия се отвор.
— Е, Нюел, сигурно си мислиш, че си проверил всичко, нали? Дни и нощи се пъха навсякъде из машината, сверява докладите и какво ли не още, но забрави най-важното. Да се посъветваш с мен.
— Бъди кратък — Денис хич не хареса тона му.
Брейди се засмя злобно и продължи шепнешком, така че никой да не го чуе.
— Не съм го споделял с останалите, защото ми се стори абсурдно. Ще бъде честно, ако го кажа само на теб.
— Да ми кажеш какво?
— О, може и да е нищо, Нюел. Но може да се окаже нещо твърде необичайно… като например, че на този аномален свят съществува различна комбинация от основни физични закони!