Пътем Кид се отби в една нощна аптека и каза на очилатия аптекар:
— Вижте какво, драги, бих искал да проверите дали нямам някое счупено ребро. Поступахме се с приятели и аз се отърколих по стълбите — бам, бам, бам.
Аптекарят го прегледа внимателно.
— Всичките ви ребра са здрави — гласеше неговата диагноза, — но тук имате травма, от която може да се съди, че сте паднали от небостъргач, и то не веднъж, а два пъти.
— Няма страшно — каза Кид. — Ще ви помоля само за четка за дрехи.
Булката го чакаше в приятната светлина на лампата под розовия абажур. Не, не са се свършили чудесата на тоз свят. Една само думичка за това, което й се иска — нещо дребно, цвете, нар или… ода, праскова — и съпругът се впуска в нощта, по широкия свят, който не може да му устои, и изпълнява желанието й.
Всъщност сега той стои над креслото й и слага прасковата в ръката й.
— Сладък непослушко! — казва влюбено тя. — Аз праскова ли исках? С много по-голямо удоволствие бих изяла един портокал.
Бъди благословена, булчице!