29. Далеч от Сен Мартен
Сара излезе на задната палуба точно в девет часа. Сега валеше по-силно, облаците се бяха спуснали ниско и бе притъмняло, а морето беше бурно от силния вятър. Зизи носеше бледосин дъждобран и тъмни очила, независимо от мрачното време. Бен Талал стоеше до него, облечен с широко сако, за да прикрива оръжието на кръста му.
— Нито миг скука — каза Сара колкото се може по-приветливо. — Първо бомбена заплаха, после бележка със закуската ми, в която пише да си опаковам багажа. — Тя погледна към площадката за излитане на хеликоптери и видя пилота на Зизи да се качва в командната кабина на „Сикорски“. — Къде отивам?
— Ще ви кажа по пътя — отговори Зизи, като я хвана за ръката.
— Вие идвате с мен?
— Само до Сен Мартен. — Той я побутна към стълбите на хеликоптера. — Там ви чака частен самолет.
— А закъде ще лети този самолет?
— Ще ви откара да видите една картина. Ще ви разкажа за нея по пътя.
— Къде отива самолетът, Зизи?
Той спря насред стълбите и я погледна, но тя не видя очите му, скрити зад тъмните очила.
— Нещо безпокои ли ви, Сара? Изглеждате напрегната.
— Просто не обичам да хващам самолети, когато не знам закъде летят.
Зизи се усмихна и понечи да каже нещо, но думите му бяха заглушени от двигателя на хеликоптера.
Габриел бе застанал на носа на „Слънчевата балерина“, когато хеликоптерът излетя. Той го проследи с очи за миг, после се втурна към мостика, където зад щурвала стоеше един флотски лейтенант.
— Отвеждат я в Сен Мартен. На какво разстояние сме от брега?
— На около пет мили.
— За колко време ще стигнем дотам?
— При това време, бих казал, за трийсет минути. А може и малко по-бързо.
— А с моторните лодки?
— Не се и опитвайте със „Зодиак“ при тези условия.
— Закарай ни дотам колкото се може по-бързо.
Лейтенантът кимна и започна приготовленията за промяна на курса. Габриел отиде в командния център и набра телефонния номер на Картър.
— Докато говорим, тя лети към летището на Сен Мартен.
— Сама ли е?
— С нея са Зизи и шефът му по сигурността.
— За колко време ще стигнете до нея?
— Имаме четирийсет и пет минути до брега и още петнайсет минути до летището.
— Ще дам нареждане екипажът да е в готовност. Самолетът ще е готов, когато пристигнете.
— В момента само трябва да разберем къде я изпраща Зизи.
— Благодарение на Ал Кайда сега сме свързани с всички летищни контролни кули в това полукълбо. Когато пилотът на Зизи заяви курса на полета, ще знаем къде отива тя.
— Колко време ще отнеме?
— Обикновено отнема само няколко минути.
— Предполагам, няма нужда да ти напомням, че колкото по-скоро стане това, толкова по-добре.
— Ти само стигни до брега — отговори Картър. — Аз ще се погрижа за останалото.
— Картината е на Мане — каза Зизи, когато полетяха към бреговата линия точно над купчина ниски черни облаци. — От няколко години съм й хвърлил око. На собственика не му се щеше да се разделя с нея, но снощи се обадил в офиса ми в Женева и казал, че проявява интерес да сключим сделка.
— Какво искате да направя?
— Да разгледате картината и да се уверите, че е в добро състояние. После внимателно да проверите произхода й. Както сигурно знаете, по време на войната в Швейцария са били внесени при незаконни обстоятелства хиляди творби на френски импресионисти. Последното, което искам, е някое еврейско семейство да дойде да тропа на вратата ми, за да си иска обратно картината.