— Коя е тя?
— Достатъчно е да знаеш, че прилича на теб дотолкова, че да пътува с паспорта ти и да влезе и излезе от апартамента ти, без да събуди подозрението на съседите. Тук, в Европа, има хора, които ни помагат, Сара, хора с бели лица.
— Да, но полицията ще започне да следи Зизи.
— Никой не следи Зизи ал Бакари. Полицията ще има въпроси, разбира се, и ще получи своевременен отговор от адвокатите на господин Ал Бакари. Но нещата ще станат без шум, при изключителна дискретност. Това е едно от големите предимства да бъдеш саудитец. Ние на практика сме над закона. Но да се върнем на настоящата ни работа.
Той погледна надолу и почука нетърпеливо с върха на химикалката си по празната страница на бележника.
— Сега ще отговориш ли на въпросите ми, Сара?
Тя кимна.
— Кажи да, Сара. Искам да бъдеш по-приказлива.
— Да — рече тя.
— Какво да?
— Да, ще отговоря на въпросите ви.
— Името ти Сара Банкрофт ли е?
— Да.
— Много добре. Мястото и датата на раждане, записани в паспорта ти, верни ли са?
— Да.
— Баща ти наистина ли е бил директор на Ситибанк?
— Да.
— Родителите ти в момента наистина ли са разведени?
— Да.
— Посещавала ли си Дартмътския университет и защитила ли си по-късно магистратура в института „Кортолд“ в Лондон?
— Да.
— Ти ли си Сара Банкрофт, която е написала възторжено приета дисертация върху немския експресионизъм и е защитила докторат по философия в Харвард?
— Същата.
— По това време работеше ли за Централното разузнавателно управление?
— Не.
— Кога стана агент на ЦРУ?
— Никога не съм била агент на ЦРУ.
— Лъжеш, Сара.
— Не лъжа.
— Кога стана агент на ЦРУ?
— Не съм от ЦРУ.
— Тогава за кого работиш?
Тя замълча.
— Отговори на въпроса, Сара. За кого работиш?
— Знаете за кого.
— Искам да го чуя от теб.
— Работя за разузнавателната служба на Израел.
Той свали очилата си и я изгледа втренчено.
— Истината ли ми казваш, Сара?
— Да.
— Ако ме излъжеш отново, ще разбера.
— Знам.
— Желаеш ли още чай?
Тя кимна.
— Отговори ми, Сара. Искаш ли още чай?
— Да, бих искала още чай.
Мохамед се облегна назад в стола си и удари с длан по вратата на стаята. Тя се отвори незабавно и от другата й страна Сара видя двама мъже, застанали на пост.
— Още чай — каза им Мохамед на английски, после отгърна бележника си на нова страница и вдигна към нея жадното си за информация, открито лице. Сара протегна ръка към въображаемия си часовник и върна стрелките му с още десет минути назад.
Това, което тя не знаеше, бе, че разпитът й се провежда на територията на населения предимно с римокатолици кантон Ури, в района на страната, който швейцарците наричат на галено Вътрешна Швейцария. Хижата се намираше в тясна клисура, прорязана от приток на река Ройс. През клисурата минаваше само един път, а на върха й беше разположено потънало в сън село. Узи Навот го огледа набързо, после се обърна и се запъти отново към дъното на клисурата. Знаеше от опит, че швейцарците са едни от най-бдителните хора на планетата.