— Прихвана ли целта, Михаил?
— Да.
— Кого виждаш по-добре от твоя ъгъл?
— Шофьора.
— Дотам са почти петдесет метра, Михаил. Ще можеш ли да го свалиш с един изстрел?
— Ще мога.
— Застреляй го в главата. Трябва да го направим тихо.
— Държа го на мушка.
— Приготви се и изчакай моя сигнал. Ще стреляме едновременно. И Бог да ни е на помощ, ако не улучим.
— Значи Алон те помоли да му помогнеш?
— Да.
— И ти се съгласи?
— Да.
— Веднага ли?
— Да.
— Без никакво колебание?
— Да.
— Защо?
— Защото вие сте зли. И ви мразя.
— Внимавай какво говориш.
— Искахте истината.
— И какво стана после?
— Подадох си оставката във „Филипс Кълекшън“ и се преместих в Лондон.
Габриел се прицели внимателно в мъжа на пасажерската седалка.
— Готов ли си, Михаил?
— Готов съм.
— Два изстрела по мой сигнал след пет, четири, три, две…
Габриел натисна два пъти спусъка. В предното стъкло на джипа зейнаха почти едновременно четири дупки. Той се втурна по пътеката през дълбокия до коленете сняг и се приближи предпазливо до автомобила с протегнат напред пистолет, следван по петите от Навот. Михаил беше направил две смъртоносни рани в главата на шофьора, но другият мъж бе улучен в бузата и в горната част на гръдния кош и все още беше в полусъзнание.
Алон го простреля два пъти през страничния прозорец, после застина за момент и огледа терена за някакъв знак, че присъствието им е разкрито. Навот забеляза пръв пазача, който изскочи иззад дърветата от лявата страна на къщата, а Михаил го свали с един-единствен изстрел в главата, който изпръска девствения сняг с кръв и мозък. Габриел се обърна и закрачи по поляната към хижата, а тримата му спътници го последваха.
— Разкажи ми за този Джулиан Ишърууд.
— Джулиан е много мил човек.
— Евреин ли е?
— Така и не разбрах.
— Джулиан Ишърууд е дългогодишен агент на израелското разузнаване?
— Не бих могла да знам.
— Значи, след като напусна „Филипс Кълекшън“, започна незабавно работа като заместник-директор на Джулиан Ишърууд?
— Точно така.
— Но ти си била абсолютна аматьорка. Кога те обучаваха?
— Нощем.
— Къде?
— В една провинциална къща на юг от Лондон.
— Къде се намира тази провинциална къща?
— В графство Съри, ако не се лъжа. Така и не разбрах как се казва селото.
— Тази къща постоянна тайна квартира на израелците ли е?
— Беше взета под наем. Съвсем временно.
— В нея имаше ли други хора, освен Алон?
— Да.
— Използваха други хора, които да помагат в обучението ти?
— Да.
— Кажи ми имената на някои от тях.
— Хората, които идваха от Тел Авив, никога не ми казаха имената си.
— А другите членове на екипа на Алон?
— Какво за тях?
— Кажи ми имената им.
— Моля ви, не ме карайте да го правя.
— Кажи ми имената им, Сара.
— Моля ви, недейте!
Той я удари достатъчно силно, за да я събори от стола. Белезниците се впиха в китките й и тя увисна на тях, а Мохамед се разкрещя:
— Кажи ми имената им, Сара! На всички!
— Имаше мъж на име Яков.
— Кой друг?
— Йоси.
— Кажи ми друго име, Сара.
— Ели.
— Друго.
— Дина.
— Друго.
— Римона.
— И същите тези хора те последваха на Сен Бартелеми?
— Да.
— Кой беше мъжът, които пръв се доближи до теб на плажа в Салин?
— Яков.
— Коя беше жената, която остави съобщението за теб в тоалетната на ресторанта в Салин?
— Римона.
— Кое беше накуцващото момиче, което влезе в ресторант „Тату“ точно преди да отидеш до тоалетната?
— Дина.