— Той има дълга ръка. Помислила ли си за безопасността си тук, в Америка?
— Ще ми дадат ново име и нова самоличност. Аз трябва да си избера името. Чудех се дали ще ми позволиш да използвам името на майка ти.
— Ирене? — Габриел се усмихна. — За мен ще е чест. Тя беше като теб — забележително смела жена. Когато дойдеш отново в Израел, ще ти дам да прочетеш какво се е случило с нея по време на войната.
Сара спря, за да докосне цвета на един кучешки дрян, после двамата продължиха разходката си сред дърветата.
— Ами ти, Габриел? Какви са твоите планове?
— Мисля, че двамата с теб ще поемем в противоположни посоки.
— Тоест?
— Страхувам се, че в момента не мога да ти кажа нищо повече.
Тя се нацупи и го плесна игриво по ръката.
— Смяташ, че вече не можеш да ми имаш доверие, така ли?
— Опасявам се, че сега, когато работиш за разузнаването на друга държава, отношенията ни ще трябва да се ограничат в известни… — Той млъкна, търсейки точната дума на английски. — … параметри.
— Я стига, Габриел. Нас ни свързва нещо далеч по-силно от правилата за поведение между служителите на две различни служби.
— Виждам, че вече си започнала подготовката си.
— Малко по малко — отговори тя. — Така разнообразявам скучния самотен живот, който водя в тази ферма.
— Добре ли си, Сара?
— Денем — да, но нощем ми е много трудно.
— Така ще е доста дълго време. Но работата за Управлението ще ти помогне. Знаеш ли къде ще те назначат?
— В саудитския отдел — отговори тя. — Аз настоях.
Гората потрепери от тътена на далечна гръмотевица. Сара попита за Джулиан Ишърууд.
— В момента положението му е много подобно на твоето.
— И къде го държиш?
— Сара.
— Хайде, Габриел.
— Скрит е в една стара къща близо до Ландс Енд в Корнуол.
— А галерията?
— В момента е затворена. Заминаването ти от Лондон предизвика доста голям скандал. На момчетата от бара на ресторант „Грийнс“ им е много мъчно за теб.
— И на мен ми липсват. Но повече ми липсва твоят екип.
— Всички ти изпращат най-добри пожелания. — Той се поколеба. — Освен това ме помолиха да ти се извиня.
— За какво?
— Ние те разочаровахме, Сара. Очевидно сме били забелязани от Бен Шафик или от охранителите на Зизи.
— Може вината да е била моя. — Тя сви рамене. — Няма значение. Всички се измъкнахме невредими, а видяхме сметката на единайсет от тях в онази къща. Освен това осуетихме план за покушение над президента. Не е зле.
Проехтя тътенът на нова гръмотевица, този път по-наблизо. Сара погледна към небето.
— Трябва да ти задам няколко въпроса, Сара. Има някои неща, които трябва да узнаем, преди да приключим официално с тази операция.
Очите й останаха вдигнати към небето.
— Трябва да разбереш какво им казах в онази хижа в Швейцария.
— Знам, че беше натъпкана с наркотици. Знам, че навярно си се опитала да прогониш спомена.
Тя погледна към него и поклати глава.
— Не съм се опитвала да забравя. Всъщност помня всяка дума.
Закапаха първите капки дъжд. Сара сякаш не забеляза това. Те продължиха да крачат между дърветата и тя му разказа всичко.
Ейдриън Картър закара Габриел до летище „Дълес“ и го прекара през охраната. Настаниха се в специалния салон за дипломати и зачакаха обявяването на полета. За да убие времето, Картър се загледа във вечерните новини. Вниманието на Алон обаче бе привлечено от мъжа, който седеше в отсрещния край на салона — принц Башир, посланик на Саудитска Арабия в САЩ.
— Не си го и помисляй, Габриел.
— Публичните конфликти не са в моя стил, Ейдриън.
— Може и да не са, но Башир ги обича.
Сякаш по сигнал саудитецът се изправи и тръгна към тях. Застана пред Габриел, но не му подаде ръка.
— Чух, че тази сутрин сте изнесли доста добър спектакъл в Капитолия, господин Алон. Еврейски лъжи и пропаганда, но все пак забавни.
— Свидетелските ми показания би трябвало да са тайна, Башир.
— В този град нищо не става, без аз да го науча. Освен това съм принц Башир. — Посланикът погледна към Картър. — Вие ли сте отговорен за днешния цирк, Ейдриън?