Бележка на автора
Пратеникът е художествено произведение. Имената, героите, местата и събитията, описани в този роман, са продукт на авторовото въображение или са използвани с художествена цел. Всяка прилика с действителни лица, било то живи или мъртви, с търговски предприятия, компании, събития или места е напълно случайна. Картината „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“ от Винсент ван Гог за нещастие не съществува, въпреки че описанията на последните дни на Винсент в Овер и връзката му с доктор Пол Гаше и дъщеря му са съвсем точни. Тези, които познават добре усамотените кътчета на Сейнт Джеймс, знаят, че в Мейсънс Ярд, на адреса на измислената „Ишърууд Файн Артс“, се намира галерия, притежавана от неповторимия Патрик Матисен, на когото съм задължен до края на живота си. Процедурите по сигурността на Ватикана, описани на страниците на този роман, са в по-голямата си част художествена измислица. А посетителите на остров Сен Бартелеми напразно ще търсят ресторантите „Поавр“ и „Тату“.
За съжаление, главната тема на Пратеникът е провокирана от истински събития: финансовата и идеологическата подкрепа, която оказва Саудитска Арабия на глобалния ислямски тероризъм. Съществуват много доказателства за връзка между саудитските благотворителни фондации и ислямските терористи. Един високопоставен американски чиновник ми каза, че след атаките на 11 септември американски длъжностни лица са пътували до Рияд, за да докажат на кралското семейство, че двайсет процента от всички пари, които се дават на саудитски ислямски благотворителни фондации, накрая се озовават в ръцете на терористите. Под натиска на САЩ правителството на Саудитска Арабия е засилило контрола си над дейността на благотворителните фондации. Критиците обаче смятат, че тези стъпки са само параван.
През април 2002 година излезе наяве ново доказателство за потока на пари от Саудитска Арабия към различни терористични организации. Осем месеца след 11 септември, когато се водеше разследване за ролята на Саудитска Арабия в нападенията, една държавна саудитска телевизия излъчи програма за набиране на средства с благотворителна цел, която събра повече от 100 милиона долара в подкрепа на „палестинските мъченици“ — евфемизъм за атентаторите самоубийци от Хамас, Палестински ислямски джихад и Бригадата на мъчениците от Ал Акса. Телевизионната програма включваше коментари от шейх Саад ал Бураик — виден саудитски духовник, заклеймен от правителството, който описа Съединените щати като „корена на всичко зло и порочно на земята“. После шейхът продължи с думите:
„Мюсюлмански братя в Палестина, не проявявайте милост, нито състрадание към евреите, тяхната кръв, техните пари и тяхната плът. Техните жени са ваше законно притежание. Бог ги направи ваши. Защо не поробите жените им? Защо не поведете джихад? Защо не ги ограбите?“.
Благодарности
Този роман, както и предишните книги от поредицата за Габриел Алон, никога нямаше да бъдат написани без помощта на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Няколко служители на израелското и американското разузнаване също ми съдействаха при написването му, но по очевидни причини не мога да им благодаря поименно. Жан Бекър, известна на многобройните си почитатели като „центърът на вселената“, при това не без основание, ми отвори много врати. Стиловият ми редактор, Джейн Хърман, ме спаси от много затруднения. Луис Тоскано направи безброй подобрения на ръкописа, същото може да се каже и за моята доверена приятелка и литературен агент Естер Нюберг от Ай Си Ем, Ню Йорк. Консултирах се със стотици книги, статии и уебсайтове, които са твърде много, за да ги цитирам тук, но не мога да пропусна да спомена невероятната начетеност на Дор Голд, Лоран Муравек, Джералд Познър и Дерек Фел, чийто анализ на последните дни на Винсент ван Гог в Овер ме вдъхнови да измисля „Маргьорит Гаше пред тоалетката си“. Мисля, че е излишно да казвам, че този роман нямаше да бъде възможен без подкрепата на забележителния екип от професионалисти в „Пътнам“: Айвън Хелд, Мерилин Дъксуърт и особено на моя редактор Нийл Найрън.
Ние сме благословени с много приятели, които в различни критични моменти през изминалата в писане година ми осигуриха така нужната перспектива, както и много смях, особено Бетси И Андрю Лек, Елза Уолш и Боб Удуърд, Майкъл и Лесли Сабурин, Андрю и Маргарита Пати. Съпругата ми — Джейми Гангъл, беше мой довереник и умело редактира първите ми чернови, в това число и някои, които не харесвах. Джейми виждаше същността на историята дори когато тя ми се изплъзваше. Без нейните грижи, подкрепа и отдаденост този роман може би нямаше да съществува.