— Само гледай гневът да не замъгли преценките ти — добави Шарет.
— Досега никога не съм го допускал — отговори Габриел, издържайки тежкия поглед на Амос.
Шарет се усмихна мрачно, сякаш искаше да каже: Докато аз командвам, няма да има стрелба по френски гари, независимо какви са обстоятелствата. Министър-председателят се наведе напред, подпирайки се на лакти.
— Вярваш ли, че саудитците стоят зад това?
— Разполагаме с известни доказателства, които сочат за връзка със саудитското „Мюсюлманско братство“ — отговори благоразумно Алон, — но ни трябват още сведения, преди да започнем да търсим конкретен човек.
— Ахмед бен Шафик например.
— Да, господин премиер.
— А ако е той?
— Според мен си имаме работа с група, а не с движение. Група, която е създадена и поддържана със саудитски пари. Ако я обезглавим, тя ще умре. Обаче няма да е лесно, господин премиер. Знаем много малко за него. Не знаем дори как точно изглежда. Освен това ще е и политически сложно заради американците.
— Изобщо не е сложно. Ахмед бен Шафик се опита да убие най-близкия ми съветник. Значи Шафик трябва да умре.
— А ако действа по заповед на принц Набил или някой друг от кралското семейство, което исторически и икономически е свързано с нашия най-важен съюзник?
— Скоро ще узнаем това.
Министър-председателят погледна изкосо Амос.
— Ейдриън Картър от ЦРУ иска да си поговорите — каза Шарет.
— Трябваше да летя за Вашингтон утре сутринта, за да го запозная накратко с това, което знаем за атентата във Ватикана.
— Картър поиска да променим мястото.
— Къде иска да се срещнем?
— В Лондон.
— Защо там?
— Предложението беше на Картър — отговори Амос. — Искаше удобно неутрално място.
— Откога безопасната квартира на ЦРУ в Лондон е неутрална територия? — Габриел погледна към премиера, после към Шарет. — Не искам да напускам Йерусалим, не и преди да разберем дали Шамрон ще оживее.
— Картър каза, че е спешно — вметна Амос. — Иска да се видите утре вечер.
— Тогава изпратете някой друг.
— Не можем — каза министър-председателят. — Само ти си поканен.
11. Лондон
— Как е Стареца? — попита Ейдриън Картър.
Двамата вървяха един до друг на площад „Итън“, криейки се от слабия нощен дъжд под чадъра на Габриел. Бяха се срещнали преди пет минути, уж случайно, на Белгрейв Скуеър. Картър бе облечен с шлифер и държеше в ръка вестник Индипендънт. Ейдриън беше праволинеен последовател на установените норми в занаята. Според шегаджиите в службата в Лангли, той дори оставял тебеширени знаци на таблата на леглото, когато искал да прави любов с жена си.
— Все още е в безсъзнание — отвърна Габриел, — но изкара нощта и вече не кърви.
— Дали ще прескочи трапа?
— Снощи щях да ти отговоря с „не“.
— А сега?
— Повече се притеснявам как ще е след това. Ако има мозъчни поражения или е прикован в тяло, което не му се подчинява… — Гласът изневери на Габриел. — Шамрон има само едно нещо в живота и това е работата му. Ако не може да работи, ще е нещастен, както и всички хора около него.
— Каква друга новост има? — Картър погледна към входа на една къща в стил „крал Джордж“, на която имаше табелка с номер 24. — Апартаментът е в нея. Да направим една обиколка на квартала, а? Държа да върша нещата по правилата.
— Не си ли чул, Ейдриън? Съветският съюз се разпадна преди няколко години, КГБ е извън бизнеса. Сега вие и руснаците сте приятели.
— Човек трябва винаги да е предпазлив, Габриел.
— Твоите момчета от охраната не са ли поставили маршрута под наблюдение?
— Те не са момчета, Габриел.
— Това безопасна квартира на Управлението ли е?
— Не точно — отговори Ейдриън. — Апартаментът е на един приятел.
— Приятел на Управлението?
— Всъщност приятел на президента.
Картър дръпна леко Габриел за ръкава на палтото и го поведе по тъмната улица. Те направиха бавно една обиколка на площад „Итън“, който тънеше в тишина, нарушавана единствено от уличния трафик по Кингс Роуд. Ейдриън крачеше тежко, като човек, който има определена среща, на която предпочита да не отиде. Габриел си блъскаше главата над една мисъл: Защо заместник-директорът на Оперативния отдел на ЦРУ иска да разговарят на място, където неговото собствено правителство нямаше да може да го чуе?