Кътчето на Габриел в стаята беше като убежище от царствата на терора и парите. Неговата стена беше покрита не с лицата на терористи или бизнес ръководители, а с десетки фотографии на картини от френски импресионисти. И докато Лавон и Йоси прекарваха дните си да се ровят в скучни счетоводни документи и компютърни разпечатки, той често можеше да бъде видян да прелиства стари каталози, монографии за импресионизма и изрезки от вестници, в които се описваха подвизите на Зизи на световната сцена на изкуството.
В края на десетия ден Алон вече бе решил как ще вмъкне агент в Джихад Инкорпорейтед. Той отиде до колажа от снимки на Йоси и се загледа в една-единствена фотография. На нея се виждаше мършав белокос англичанин, седящ до Зизи преди шест месеца на търг за импресионистично и модерно изкуство в аукционната къща „Кристис“, Ню Йорк. Габриел откачи снимката и я вдигна, така че да я видят и останалите.
— Този мъж трябва да бъде махнат — каза той. После позвъни на личния сигурен номер на Ейдриън Картър в Лангли и му обясни как планира да проникне във фирмата на Зизи.
— Единственото, от което се нуждаеш сега, е картина и момиче — отвърна Картър. — Открил си картината. Аз ще ти осигуря момичето.
Габриел напусна сградата на булевард „Цар Саул“ малко по-рано от обичайното и отиде с колата си до Ейн Керем. Пред интензивното отделение на медицинския център „Хадаса“ още стояха на пост охранители, но Шамрон беше сам, когато влезе в стаята.
— О, блудният син е решил да ми направи посещение — каза той с горчивина. — Добре че сме хора от пустинята. Иначе щеше да ме сложиш на някой плаващ леден къс и да ме пуснеш в открито море.
Габриел седна до леглото.
— Идвах тук поне половин дузина пъти.
— Кога?
— Късно през нощта, когато спеше.
— Бдял си над мен като Геула и лекарите? Не можеше ли да дойдеш през деня като нормалните хора?
— Бях зает.
— Министър-председателят не е твърде зает да ме посещава в приемливо време. — Шамрон, чийто ранен врат бе обездвижен с дебела пластмасова яка, хвърли на Габриел отмъстителен кос поглед. — Той ми каза, че е разрешил на Амос да намери свой човек за отдел „Специални операции“, за да можеш да изпълниш налудничавата поръчка на Ейдриън Картър и американците.
— Да разбирам ли, че не я одобряваш?
— Категорично не. — Шамрон затвори очи и остана така дълго време — толкова дълго, че Габриел погледна нервно към редицата монитори до леглото му. — Синьо и бяло — каза най-накрая Стареца. — Ние правим нещата сами. Не молим другите за помощ и не им помагаме да оправят бъркотиите, които сами са си създали. Освен това със сигурност не отиваме доброволно да станем изкупителна жертва за Ейдриън Картър.
— Лежиш в това болнично легло, вместо да седиш зад бюрото си в кабинета на премиера. Това превръща Зизи ал Бакари и Ахмед бен Шафик в мой проблем. Освен това светът се промени, Ари. Трябва да работим заедно, за да оцелеем. Старите правила вече са неприложими.
Шамрон повдигна ръката си с изпъкнали вени и посочи към пластмасовата чаша с вода на шкафчето до леглото му. Габриел я поднесе към устните му, за да може да си сръбне през сламката.
— По чие искане се нагърби с тази поръчка? — попита Стареца. — На Ейдриън или на някой по-високо в управленската йерархия? — Тъй като Алон остана мълчалив, той ядосано отблъсна чашата с вода. — Възнамеряваш да ме третираш като инвалид ли? Аз все още съм специалният съветник на министър-председателя по въпросите на сигурността и разузнаването. Все още съм… — Гласът му пресекна от връхлетялата го умора.
— Ти все още си мемунех — каза Габриел, довършвайки изречението му. На иврит това означаваше човек, който ръководи всички. В продължение на дълги години тази титла бе запазена за Шамрон.
— Не преследваш някое хлапе от Наблус, Габриел. На мушката ти са Ахмед бен Шафик и Зизи ал Бакари. Ако нещо се обърка, светът ще се стовари върху теб от много голяма височина и твоят приятел Ейдриън Картър няма да е там да помогне да те изстържат от паважа. Аз съм правил това един-два пъти.