— Може би един ден, когато мине време, ще бъдете достатъчно мила да споделите с мен повече от тази вълнуваща история.
— Може би, сър — отвърна тя. — Колкото до автентичността, ние сме убедени, че творбата безспорно е на Ван Гог, и разбира се, сме готови да застанем зад тази автентичност.
— Ще се радвам да разгледам докладите на вашите експерти, госпожице Банкрофт, но честно казано, не се нуждая от тях. Разбирате ли, напълно очевидно е, че тази картина наистина е творба на Ван Гог. — Зизи сложи ръка на рамото й. — Елате — каза той бащински. — Ще ви покажа нещо.
Сара пристъпи към платното. Зизи посочи горния десен ъгъл.
— Виждате ли лекия отпечатък на повърхността? Ако не греша, това е отпечатък от пръста на Винсент. Знаете ли, всеизвестно е, че той е бил небрежен по отношение на творбите си. Когато е свършил тази, вероятно я е хванал за ъгъла и я е носил по улиците на Овер до стаята си над кафене „Раву“. В нея по всяко време е имало десетки картини. Обикновено Винсент ги е нареждал до стената, една върху друга. Той е работел толкова бързо, че предишните картини никога не са били достатъчно сухи, когато е слагал новите върху тях. Ако се вгледате внимателно в тази, може да видите структурата на платното, отпечатана върху повърхността на боята.
Ръката му продължаваше да лежи на рамото й.
— Много впечатляващо, господин Ал Бакари. Обаче не съм изненадана. Вашата репутация на познавач е всеизвестна.
— Много отдавна се научих, че човек в моето положение не може да разчита на обещанията на другите. Той трябва постоянно да е нащрек за различни машинации и умели фалшификации. Уверен съм, че никой не може да ми пробута фалшификат нито в изкуството, нито в бизнеса.
— Би било лудост даже да се опитва, господин Ал Бакари.
Зизи погледна към Ишърууд.
— Явно притежавате умението да намирате неизвестни творби. Онзи ден май четох нещо за ваша картина на Рубенс.
— Прав сте, сър.
— А сега и Ван Гог. — Погледът на Зизи се върна към картината. — Андрю ми каза, че вече имате идея за цената.
— Така е, господин Ал Бакари. И смятаме, че е доста разумна.
— Така мисля и аз. — Той погледна през рамо към банкера хер Верли. — Смяташ ли, че можеш да намериш осемдесет и пет милиона някъде из сметките ни, Манфред?
— Мисля, че е напълно възможно, Зизи.
— Значи се договорихме, господин Ишърууд. — Ал Бакари погледна към Сара и добави: — Купувам я.
В четири часа и петдесет и три минути екипът невиоти съобщи на Габриел, че разискванията са се преместили в кабинета на долния етаж и че в момента Джулиан обсъжда с хер Верли и двамата Абдуловци плащането и прехвърлянето на собствеността. Въпросното обсъждане продължи малко повече от час и в шест и пет пристигна съобщението, че господин Бейкър и неговата компания вече са се насочили през тъмния двор към автомобилите, паркирани на Дюк Стрийт. Ели Лавон пое следенето им. За няколко минути изглеждаше, че дестинацията им е имението в Мейфеър, но в шест и петнайсет стана ясно, че господин Бейкър и антуражът му са се отправили обратно към летище Хийтроу и оттам — в неизвестно направление. Габриел нареди на Лавон да прекъсне следенето. Не го беше грижа къде отива сега господин Бейкър. Знаеше, че скоро всички пак ще се срещнат.
Видеозаписът пристигна в седем часа и четирийсет и пет минути. Беше заснет от охранителната камера, монтирана в далечния ъгъл на изложбената зала, над пейзажа на Клод. Докато го гледаше, Алон изпита чувството, че е седнал в ложа, високо над сцената.
… Това е Сара Банкрофт, нашият заместник-директор.
Всъщност този следобед сме тук заради нея…
… Значи се договорихме, господин Ишърууд. Купувам я…
Габриел спря записа и погледна към Дина.
— Продадохме му едното момиче — каза тя. — Сега просто трябва да му продадем и другото.
Той отвори файла със звукозаписа на срещата с Андрю Малоун и кликна иконката „Старт“.
— Това не са пари на Зизи. Това са мои пари. И щом Зизи не знае, това не му вреди.
— А ако го научи? Ще те изхвърли без капчица милост и ще остави лешоядите да кълват кокалите ти.
21. Лондон
Донесението против Андрю Малоун пристигна в централния офис на „Ей Ей Би Холдингс“ в Женева следващия четвъртък, в десет часа и двайсет и две минути. Беше адресирано до господин Абдул Азиз ал Бакари и бе доставено от моторизиран куриер с униформата на местна куриерска служба. Подател беше госпожица Ребека Гудхарт, Ърлс Корт, Лондон, но проверката на служителите от охраната на Ей Ей Би установи, че госпожица Гудхарт е просто псевдоним на анонимен доносник. Като не откриха доказателство за наличието на радиоактивен, биологичен или експлозивен материал, чиновниците препратиха пакета в кабинета на Вазир бен Талал. Там той остана до късния петъчен следобед, когато Бен Талал се върна в Женева от еднодневно пътуване до Рияд.