— Нарича се „Слънчевата балерина“ — каза Ейдриън. — Това е луксозна моторна яхта, дълга двайсет и два метра и половина. Сигурен съм, че ти и екипът ти ще се чувствате повече от удобно на нея.
— Откъде я взехте?
— Преди няколко години я конфискувахме от панамския наркобос Карлос Кастильо. Сега господин Кастильо пребивава във федералния затвор в Оклахома и ние използваме яхтата му, за да вършим богоугодното дело тук, на Карибите.
— Колко пъти е използвана?
— Пет-шест пъти от Отдела за борба с наркотиците и два пъти от нас.
Габриел върна снимката на Картър.
— Дискредитирана е — каза той. — Не можеш ли да ми намериш нещо с чист произход?
— Ние сменихме името и регистрацията й няколко пъти. Няма начин Зизи или някой от неговите главорези да успее да я проследи до нас.
Габриел въздъхна.
— Къде е сега?
— В пристанището на остров Фишър — отвърна Картър, сочейки на юг. — Точно сега я товарят с провизии. Тази нощ екипаж на ЦРУ тръгва от Лангли.
— Добър опит — каза Габриел, — но ще използвам свой собствен екипаж.
— Ти?
— Ние имаме военен флот, Ейдриън. И то много добър. Имам екипаж, който чака в готовност в Хайфа. И кажи на момчетата си да махнат подслушвателните ви устройства. Иначе ще го направим заради тях и „Слънчевата балерина“ няма да изглежда много добре, когато ви я върнем.
— Вече сме се погрижили за това — каза Картър. — Как планираш да доведеш екипа си тук?
— Надявах се, че мой приятел от американското разузнаване ще ми протегне ръка за помощ.
— Какво ти трябва?
— Право за излитане и кацане.
— За колко време екипажът ти може да стигне от Хайфа до Лондон?
— Те могат да тръгнат още утре сутрин.
— Ще изпратя един от нашите самолети в Лондон тази вечер. Той ще вземе екипа ти и ще го докара тук. Ще кацнат в Хоумстед и ще минат без паспортна и митническа проверка. Можеш да отплаваш в неделя през нощта и да бъдеш при Зизи в понеделник следобед.
— Изглежда, сключихме сделката — каза Габриел. — Единственото, от което се нуждаем сега, е Ахмед бен Шафик.
— Той ще дойде — каза уверено Картър. — Единственият въпрос е дали твоето момиче ще е там, когато той се появи.
— Тя е нашето момиче, Ейдриън. Сара е на всички нас.
Трета част
Нощното пътуване
22. Остров Харбър, Бахамите
— Ето я — каза Вазир бен Талал, надвиквайки бръмченето на роторните перки на хеликоптера „Сикорски“. Той посочи през десния прозорец на летателния апарат. „Александра“ — огромната частна яхта на Зизи — блестеше на водната повърхност западно от острова. — Не е ли красива?
— Много е голяма — извика му в отговор Сара.
— Дълга е осемдесет и четири метра — каза с гордост Бен Талал, сякаш я бе построил лично.
Осемдесет и шест — поправи го мислено Сара. — Но кой ще ги изчислява? Йоси я беше описал като плаващо емирство. Тя се замисли за екипа. Последният й контакт с тях беше в неделя следобед. Ели Лавон се блъсна в нея на Оксфорд Стрийт, докато тя си купуваше някои дреболии за пътуването. Ще бъдем с теб през цялото време — каза й. — Не ни търси. Не се опитвай да осъществяваш връзка, освен при екстремна ситуация. Ние ще дойдем при теб. Приятно пътуване.
Сара се облегна назад. Все още носеше джинсите и вълнения пуловер, които облече сутринта. Бяха изминали само десет часа, откакто напусна студения и влажен Лондон, и тялото й не бе подготвено за яростната атака на тропическата горещина. Имаше чувството, че джинсите й са залепнали за бедрата, а пуловерът стържеше шията й като трион. Тя погледна към Бен Талал, който, изглежда, нямаше проблем с приспособяването към рязката смяна на климата. Той имаше широко лице, малки черни очички и козя брада. Както бе облечен в момента — с шит по поръчка сив костюм и вратовръзка — човек можеше да го сбърка с финансист. Все пак ръцете издаваха истинската същност на работата му. Те изглеждаха като дървени чукове.
Бръмченето на роторната перка правеше невъзможно да продължат разговора и тя беше безкрайно благодарна за това. Омразата й към него вече бе непоносима. От ранни зори той беше постоянно до нея, заплашителен в своята учтивост. На летището настоя да влезе с нея в безмитния магазин и когато тя си купи шише лосион с алое, плати с кредитната карта на компанията. По време на полета прояви огромен интерес към всички аспекти на живота й. Моля ви, госпожице Сара, разкажете ми за детството си… Моля ви, госпожице Сара, разкажете ми за вашия интерес към изкуството… Моля ви, госпожице Сара, кажете ми защо решихте да напуснете Вашингтон и да отидете в Лондон… За да се измъкне, тя се престори, че спи. Два часа по-късно, когато се престори, че се събужда, Бен Талал я затрупа с още въпроси. Казахте, че баща ви е работил за „Ситикорп“. Знаете ли, напълно възможно е той и господин Ал Бакари да са се срещали. Господин Ал Бакари има много сключени сделки със „Ситикорп“. От това Сара се измъкна, като си сложи слушалките, за да гледа някакъв филм. Бен Талал избра да гледа същия филм.