— Имаш много хубави скули. Много грациозна шия. Трябва да я вдигаш от време на време. Като Маргьорит.
Но не и тази вечер. Когато бе доволна от външния си вид, тя отиде в спалнята и отвори вратата на гардероба. На един от рафтовете лежеше луксозно опакована кутия. Сара я разопакова и вдигна капака. Вътре имаше панталон от релефна коприна и копринен потник в екрю. Ставаха й напълно, както и всичко останало. Добави часовника „Хари Уинстън“, обиците „Булгари“, перленото колие „Микимото“ и гривната от „Тифани“. В девет без пет излезе от стаята и се запъти към задната палуба. Опитай се да забравиш, че дори съществуваме. Бъди Сара Банкрофт и нищо не може да се обърка.
Зизи я посрещна шумно:
— Сара! Така се радвам да ви видя отново. Слушайте всички, това е Сара. Сара, това са всички останали. Има твърде много имена, за да ги запомните отведнъж, освен ако не сте от хората, които имат изключителна памет за имена. Предлагам да го направим постепенно. Моля, заповядайте. Имали сте дълъг ден. Сигурно сте прегладнели.
Той я настани близо до края на дългата маса и отиде да заеме мястото си на отсрещния край. Единият Абдул седеше от дясната й страна, банкерът хер Верли — от лявата. Срещу нея беше шефът на отдела по пътуванията Мансур и капризната съпруга на хер Верли, която сякаш намираше целия спектакъл за отвратителен. В съседство с фрау Верли бе личният треньор Жан-Мишел. Дългата му руса коса беше вързана на конска опашка и той наблюдаваше Сара с безочлив интерес, за голямо съжаление на жена му — Моник. По-нататък на масата бяха Рахима и красивият й приятел Хамид, който бе някаква египетска филмова звезда. Надия седеше собственически до баща си. Няколко пъти по време на дългата вечеря, когато Сара хвърляше поглед към Зизи, винаги срещаше очите на Надия върху себе си. Тя, както й се струваше, щеше да е не по-малък проблем от Бен Талал.
След като установи със сигурност, че Сара не говори арабски, Зизи постанови, че тази вечер ще се говори на френски и английски. Разговорът беше стряскащо банален. Говореха за дрехи и филми, за ресторанти, на които Зизи би искал да сложи ръка, и за хотел в Ница, който смяташе да купи. Войната, тероризмът, положението на палестинците, американският президент — нито едно от тези неща сякаш не съществуваше. Всъщност сякаш нищо не съществуваше отвъд перилата на „Александра“ или границите на империята на Ал Бакари. Усещайки, че Сара е изолирана, Зизи отново я помоли да обясни как е открила картината на Ван Гог. Когато тя отказа да се хване на уловката му, той разтегна устни във вълча усмивка и каза:
— Един ден ще го измъкна от вас.
И Сара за първи път бе обхваната от пълен ужас.
По време на десерта той се изправи от мястото си и си примъкна стол до нейния. Беше облечен с кремав ленен костюм, а пълните му бузи бяха почервенели от слънцето.
— Вярвам, че храната ви допадна.
— Беше прекрасна. Сигурно сте готвили цял следобед.
— Не аз — отговори той скромно. — Моите готвачи.
— Повече от един ли са?
— Всъщност са трима. Имаме четирийсет души екипаж и обслужващ персонал. Те работят само за мен, независимо дали „Александра“ е в открито море или на котва в пристанището. Ще ги опознаете по време на плаването. Ако се нуждаете от нещо, не се колебайте да го поискате. Вярвам, че помещенията, в които ви настанихме, са добри.
— Повече от добри, господин Ал Бакари.
— Зизи — напомни й той, докато прехвърляше абаносовите зърна на броеницата си. — Господин Бен Талал ми каза, че сте били разстроена от някои от нашите правила и мерки за сигурност.
— По-точно е да се каже — изненадана. Ще ми се да ме бяхте предупредили предварително. Щях да взема по-малко багаж.
— Господин Бен Талал понякога е фанатично отдаден на моята сигурност. Извинявам се за неговото поведение. И като стана дума за това, Сара, когато някой влиза в света на „Ей Ей Би Холдингс“, той трябва да се придържа към някои правила заради безопасността на всички. — Зизи завъртя китка и уви молитвената броеница около показалеца и средния пръст на дясната си ръка. — Имахте ли възможност да помислите върху моето предложение?
— Аз още не знам какво е то.
— Обаче сте заинтересувана. Иначе нямаше да сте тук.
— Да кажем, че съм заинтригувана и бих искала да обсъдим нещата по-нататък.
— Вие сте доста ловка бизнес дама, Сара. Възхищавам се на това. Насладете се на слънцето и морето. Ще поговорим след няколко дни, когато отпочинете.