— Можете да пиете от време на време по едно дайкири и да лежите без горнище на банския на плажа.
— Точно така.
— Баща ти знае ли?
Саудитката кимна утвърдително.
— Татко иска да бъда истинска западна жена, но да остана вярна на принципите на исляма. Казах му, че това е невъзможно — или поне не в най-стриктния смисъл — и той го зачита. Не съм дете, Сара. На двайсет и седем години съм.
Тя се обърна на една страна и подпря глава на ръката си.
— А ти на колко години си?
— На трийсет и една — отговори Сара.
— Била ли си омъжена?
Сара поклати глава. Лицето й бе все така обърнато към слънцето и изпита чувството, че кожата й пламна. Надия знае — помисли си тя. — Те всички знаят.
— Ти си красиво момиче — каза саудитката. — Защо не си се омъжила още?
Заради едно телефонно обаждане в осем часа и петдесет и три минути сутринта на 11 септември 2001 година.
— Ами поради всички обичайни причини — каза на глас. — Първо беше колежът, после докторатът ми, след това работата. Предполагам, никога не ми е останало време за любов.
— Не ти е останало време за любов? Колко тъжно.
— Това е американска болест.
Надия смъкна слънчевите очила от челото на очите си и се завъртя на гръб.
— Слънцето е силно — напомни й Сара. — Покрий се с нещо.
— Аз никога не изгарям. Това е едно от хубавите неща да бъдеш саудитец. — Тя протегна ръка и лениво зарови фаса си в пясъка. — Сигурно е много странно за теб.
— Кое?
— Една стопроцентова американка като теб да работи за Зизи ал Бакари.
— Съжалявам, че ще те разочаровам, Надия, но едва ли съм стопроцентова американка. Прекарах по-голямата част от детството си в Европа. Когато се върнах в Америка, за да постъпя в колеж, се чувствах ужасно не на място. Отне ми доста време да се приспособя.
— Не те ли притеснява да работиш за саудитец?
— Защо да ме притеснява?
— Защото много хора в твоята родина ни обвиняват за атаките от 11 септември.
— Аз не съм една от тях — отговори Сара и повтори думите, които й бе казал Габриел в Съри. — Осама бен Ладен избра саудитци да проведат атаките, за да предизвика разцепление между твоята и моята страна. Той обяви война както на саудитското кралско семейство, така и на Америка. Ние сме съюзници, а не врагове в битката срещу Ал Кайда.
— Саудитските разузнавателни служби многократно предупреждаваха баща ми, че е взет на мушка от терористите заради близките си отношения с кралското семейство. Затова имаме толкова строга охрана. — Надия махна с ръка към бодигардовете. — Затова трябва да мъкнем горили на плажа вместо две красиви момчета.
Тя легна по корем, излагайки гърба си на топлите слънчеви лъчи. Сара затвори очи и потъна в полудрямка, изпълнена със сънища. Събуди се след час и откри, че уединеното им допреди място се е напълнило с хора. Сега Рафик и Шаруки седяха точно зад тях. Надия изглеждаше заспала.
— Горещо ми е — прошепна Сара на бодигардовете. — Ще отида да поплувам. — Когато Рафик понечи да се изправи, му даде знак да остане. — Ще се справя.
Напредваше бавно във водата, докато тя не стигна до гърдите й, после се гмурна и заплува енергично под вода, докато не подмина прибоя. Когато отново се показа на повърхността, до нея плуваше Яков.
— Колко време планирате да останете в Сен Бартелеми?
— Не знам. Не ми казват нищо.
— В безопасност ли си?
— Да, доколкото знам.
— Видя ли някой, който може да е Бен Шафик?
Тя поклати глава.
— Ние сме тук с теб, Сара. Всичките. Сега се отдалечи от мен и не поглеждай назад. Ако питат за мен, кажи, че съм те свалял.
След тези думи Яков се гмурна под повърхността и изчезна. Сара се върна на плажа и легна на кърпата до Надия.
— Кой беше мъжът, с когото говори? — попита тя.
Сара почувства как сърцето й пропусна един удар, обаче успя да отвърне спокойно:
— Не знам, но флиртуваше с мен пред очите на приятелката си.
— Че какво очакваш? Той е евреин.
— Как можеш да кажеш какъв е?
— Повярвай ми, така е. Никога не говори с непознати, Сара. Особено с евреи.
Сара бе в каютата си и се обличаше за вечеря, когато чу бръмченето на хеликоптера. Тя закопча перленото колие на врата си и побърза да се качи на задната палуба, където завари Зизи, облечен в избелели джинси с модерна кройка и бял пуловер, да седи на дивана в хладния вечерен въздух.