Виновникът за инцидента пристигнал в „Поавр“ в десет часа и петнайсет минути. Бил среден на ръст и с не много внушителна фигура. Етиен го описва като висок метър и седемдесет и шест сантиметра, с тегло най-много шейсет и осем килограма. Носел широки жълто-кафяви бермуди, които не били прани отдавна, огромна фланелка с разпран ляв ръкав, сандали със залепващи се каишки и шапка за голф, която била виждала и по-добри дни. Странно, но никой не може да опише с точност лицето му. Етиен си спомня старомодни очила. Одет — неподдържани мустаци, които наистина не подхождали на чертите му. Дениз пък си спомня само походката му. Тя ще ви каже, че краката му са били леко извити навън — като на човек, който може да тича много бързо и е добър на футбол.
Мъжът нямал име онази вечер, но по-късно станал известен просто като Клод. Той пристигнал в Сен Жан с мотоциклет откъм Густавия и прекарал по-голямата част от вечерта в пиене на бира „Хайнекен“ в бара през няколко къщи оттам. Щом дошъл в десет и петнайсет да търси маса, дъхът му вонял на цигари и бира, а и тялото му не миришело по-приятно. Когато Одет му обяснила, че няма свободни маси и че не би го настанила дори и да има такива, той изломотил нещо неразбираемо и поискал ключа за тоалетната. Тя отговорила, че тоалетната се използва само от клиентите на ресторанта. Тогава той погледнал към Етиен и казал: "Една „Хайнекен“. Етиен сложил бутилка бира на бара, свил рамене пред обвинителния поглед на Одет и му подал ключа.
Колко дълго е останал в тоалетната — е също предмет на известен спор. Преценките варират от две до пет минути, а по въпроса за това какво точно е правил вътре се разказват най-налудничави теории. Клетата двойка, която седяла на масата, отказана от мосю и мадам Ал Насър, по-късно описала неговото уриниране като едно от най-дългите в историята и казала, че било последвано от многократното пускане на сифона и обилното леене на вода в казанчето. Когато най-сетне излязъл, той си закопчавал дюкяна на бермудите и се усмихвал като човек, освободен от голям товар. Непознатият тръгнал обратно към бара с поглед, прикован върху очакващата го бира. И тогава започнала бъркотията.
Дениз тъкмо приключила с повторното наливане на чашата с вино на мадам Ал Насър. Госпожата я вдигнала към устата си да отпие, но я свалила с отвращение, когато Клод излязъл от тоалетната, закопчавайки панталона си. За нещастие, тя поставила чашата на масата и я пуснала с намерението да се наведе напред и да каже на мосю Ал Насър за видяното. Като минавал, олюлявайки се, оттам, Клод бутнал чашата и разплискал съдържанието й в скута на мадам Ал Насър.
Описанията на случилото се после варират в зависимост от това кой разказва историята. Всички са единодушни, че Клод направил добронамерен опит да се извини и че господин Ал Насър бил този, който избрал пътя на конфронтацията. Разменили си груби думи, както и заплахи за насилие. Произшествието можело да се разреши по мирен начин, ако Клод не бил предложил да плати за химическото чистене. Когато предложението му било яростно отхвърлено, той бръкнал в джоба на мръсните си бермуди и хвърлил няколко смачкани банкноти в лицето на мосю Ал Насър. Дениз успяла да се дръпне настрана точно преди Ал Насър да сграбчи Клод за гърлото и да го забута към изхода. Той го задържал там за момент, крещейки още обиди в лицето му, после го блъснал надолу по стълбите право на улицата.
Някои от другите посетители изръкопляскали, но повечето изразили загриженост за окаяното състояние на дрехите на мадам Ал Насър. Единствено Етиен проявил симпатия към човека, проснат на тротоара. Барманът му помогнал да се изправи на крака и със сериозни опасения го гледал как той се качил на мотоциклета си и колебливо поел по крайбрежния път. До ден-днешен Етиен храни съмнения относно достоверността на събитията от онази вечер. Самият той притежател на черен колан по карате, барманът доловил нещо в стойката на пияния, което му подсказало, че му е събрат в бойните изкуства. „Ако дребният мъж с очила и шапка за голф бе избрал да отвърне на удара — казва Етиен с убеждението на вещ човек, — щеше да откъсне ръката на мосю Ал Насър и да му я сервира за вечеря заедно с неговото бордо“.