- Би било чудесно. - За пръв път през изминалата една година чувах Сейварден да говори почти нормално, почти като старата Сейварден отпреди хиляда години. - Дали бих могла да ви помоля за съдействие и по друг въпрос? Искам да се свържа с лордата на Гейр. - Не беше изключено Гейр да се почувстват отговорни за този последен член на къщата, която бяха превзели. Омразните Гейр, които бяха погълнали врага си - Вен- даай, къщата на Сейварден. Отношенията на Вендаай с Оуер не бяха по-добри от отношенията им с Гейр, така че отправената току-що молба беше знак колко отчаяна и самотна се чувства Сейварден.
- Хм. - Старша инспектора Скааиат присви едва видимо очи. - Оуер и Гейр не са толкова близки като преди, граждана. Преди около двеста години имало размяна на наследници. Братовчедата Гейр се самоубила. - Глаголът, който използва Скааиат, показваше, че самоубийството не е било одобрено и извършено със съдействието и под надзора на лицензирана медика, а незаконно и грозно. - А братовчедата Оуер полудяла, избягала и се присъединила към някаква секта.
- Колко типично - изсумтя Сейварден.
Старша инспектора Скааиат вдигна вежда, но каза само:
- Това влошило отношенията между къщите, затова контактите ми с Гейр не са такива, каквито биха могли да бъдат, така че не знам дали ще съм в състояние да ви помогна. А и отговорностите им към вас може да се окажат... неясни, макар че бихте могли да използвате това като аргумент при обжалването.
Сейварден махна с ръка, по-скоро вдигна лакът, за- щото още криеше голите си ръце.
- Май няма смисъл да опитвам.
Старша инспектора Скааиат вдигна рамене.
- При всички случаи тук ще получите храна и подслон, граждана. - Обърна се към мен. - А вие, почитаема? Дошли сте да разгледате Палатата?
- Да - усмихнах се аз, с надеждата че изглеждам досущ като туриста от Герентат.
- Изминали сте дълъг път. - Старша инспектора Скааиат се усмихна любезно, уж е задала въпроса кол- кото да каже нещо.
- От доста време пътувам. - Нормално беше Скааиат, а и други, да са любопитни. Пристигнала бях заедно със Сейварден. Повечето хора тук едва ли бяха чували името й, но онези, които знаеха за нея, несъмнено щяха да проявят жив интерес към човек, открит като по чудо след хиляда години и свързан с позорните събития на Гарседд.
Все така любезно усмихната, старша инспектора Скааиат попита:
- Търсите нещо? Бягате от нещо? Или просто обичате да пътувате?
Кривнах глава.
- Май обичам да пътувам.
Старша инспектора Скааиат присви едва доловимо очи, мускулите около устата й се стегнаха леко. Изглежда, беше заключила, че крия нещо, и това само наля вода в мелницата на любопитството й.
За миг се зачудих защо бях отговорила по този начин. И си дадох сметка, че присъствието на Скааиат тук ме поставя в голяма опасност - не защото тя би могла да ме познае, а защото аз познавах нея. Защото тя беше жива, а лейтенанта Оун - не. Защото всички от нейния сой бяха предали лейтенанта Оун (аз бях предала лейтенанта Оун), защото ако на тогавашната лейтенанта Скааиат се беше паднало да вземе решението, тя също би я предала. И лейтенанта Оун го беше съзнавала отлично.
Рискувах емоциите да повлияят на поведението ми. Случвало се беше и преди, случваше се винаги. Но сега за пръв път се изправях лице в лице със Скааиат Оуер.
- Отговорът ми е двусмислен, знам - казах аз и използвах същия успокоителен жест, който Скааиат бе използвала преди малко. - Винаги съм обичала да пътувам, струва ми се, макар че не съм се замисляла сериозно по въпроса. Помня как баба ми все казваше как още като съм проходила личало, че ще пътувам много. И продължи да го повтаря при всеки удобен случай. Явно ми го е набила в главата.
Старша инспектора Скааиат кимна.
- Не бива да разочароваме бабите си, спор няма, Радчайският ви е много добър, между другото.
- Баба ми казваше, че е добре да се учат чужди езици.
Старша инспектора Скааиат се разсмя. Почти както я помнех от Орс, но някак по-тежко, по-зряло.
- Простете, почитаема, но имате ли ръкавици?
- Мислех да си купя преди да се качим на кораба, но после реших да изчакам, за да не сбъркам в избора. Надявах се, че няма да разгневя никого с голите си ръце, че хората ще ми простят, защото съм само една нецивилизована чужденка.
- Може и да сте права, не знам - каза старша инспектора Скааиат, все така с усмивка. - И все пак. Усмивката изчезна. - Говорите езика ни чудесно, но не съм сигурна, че разбирате някои други неща.
Вдигнах вежда.
- Какви неща?