- Не искам да съм нетактична, почитаема, но по всичко личи, че граждана Сейварден няма никакви свои пари. - До мен Сейварден се напрегна, стисна зъби и преглътна нещо, преди да го е казала. - Родителите - продължи старша инспектора Скааиат - купуват дрехи на децата си. Храмовете раздават ръкавици на помощниците си - цветарчета, носачи на вода и прочие. В което няма проблем, защото всички дължат лоялност на Бог. От молбата ви да бъдете допусната на станцията знам, че сте наели граждана Сейварден за своя слугиня, но:..
- А. - Разбрала бях какво има предвид. - Ако купя на граждана Сейварден ръкавици, от които тя очевидно има нужда, ще изглежда все едно й предлагам да ми стане клиента.
- Именно - потвърди старша инспектора Скааиат. - В което не би имало нищо лошо, ако такова е намерението ви. Струва ми се обаче, че на Герентат нещата не стават по този начин. А и честно казано... - Поколеба се, явно стигнала до поредната деликатна тема.
- Честно казано - довърших вместо нея, - тя вече има проблеми със закона, които биха се усложнили допълнително от официални отношения с чужденка. - Свикнала бях да крия чувствата си. Лесно ми беше да обуздая гнева си. Можех да разговарям със старша инспектора Скааиат, сякаш тя никога не е била свързана с лейтенанта Оун, сякаш лейтенанта Оун не се е терзала от надежди и страхове във връзка с евентуално предложение за клиентство от страна на лейтенанта Скааиат. - Дори въпросната чужденка да е богата.
- Е, аз не бих се изразила точно по този начин - започна старша инспектора Скааиат.
- Просто ще й дам малко пари - казах аз. - Това би трябвало да изглади проблема.
- Не - тросна се гневно Сейварден. - Не ми трябват пари. Всички граждани имат право на неща от първа необходимост. Дрехите попадат в тази категория. Ще получа каквото ми трябва. - Старша инспектора Скааиат я погледна изненадано и Сейварден добави: - Брек си има сериозни основания да не ми дава пари.
Както можеше да се очаква, старша инспектора Скааиат се досети какво означава това и каза:
- Граждана, нямам намерение да ви изнасям лекции. Но ако нещата стоят така, защо да не оставим службата за сигурност да ви препрати към медицинската служба? Неохотата ви е напълно разбираема. - Трудно бе да говориш любезно за превъзпитанието. - Но истината е, че това може да улесни нещата за вас. Обикновено така става.
Преди година Сейварден със сигурност би избухнала при такова предложение. Но междувременно нещо в нея се беше променило. Не избухна, само каза кратко и с известно раздразнение:
- Не.
Старша инспектора Скааиат погледна към мен. Аз вдигнах вежда и рамо, сякаш да кажа: „Тя си е такава“.
- Брек беше изключително търпелива с мен - каза Сейварден, с което ме изненада тотално. - И mhoiu щедра. - Погледна ме. - Не ми трябват пари.
- Както кажеш - отвърнах.
Старша инспектора Скааиат наблюдаваше съсредоточено тази размяна на реплики, свъсила леко чело, Несъмнено се питаше не само коя съм аз и какво съм. а и каква съм на Сейварден.
- Е - каза тя. - Нека ви заведа в палатата. Почитаема Брек Гайад, ще се погрижа багажът ви да бъде доставен в хотела. - И се изправи.
Аз също станах, Сейварден последва примера ми. Минахме във външния офис, който беше празен - Даос Цейт (младша инспектора Цейт, трябваше да го запомня) сигурно си беше тръгнала предвид късния час. Вместо да ни преведе през приемната, старша инспектора Скааиат тръгна по заден коридор, през врата, която се отвори сякаш по своя воля - по волята на станцията тоест, на нейния ИИ, който ръководеше това място, който беше това място и следеше внимателно старшата инспектора на своите докове.
- Добре ли си, Брек? - попита Сейварден. В очите й имаше загриженост и мъничко стъписване.
- Добре съм - излъгах. - Просто съм малко уморена. Денят беше дълъг. - Сигурна бях, че изражението ми не се е променило нито за миг, но явно Сейварден беше доловила нещо.
Зад вратата имаше друг коридор и асансьори в края му, един от които ни отвори вратите си, после ги затвори и потегли, без някоя да му е задала етажа. Станцията знаеше къде иска да отиде старша инспектора Скааиат. На главната улица, оказа се.
Гледката беше зашеметяваща и неочаквано просторна - булевард, павиран с черен камък с бели жилки, седемстотин метра дълъг и двайсет и пет метра широк, покривът се издигаше на шейсет метра височина. Право пред нас се издигаше храмът. Стъпалата не бяха истински стъпала, а ивици от червени, зелени и сини каменни плочи - всичко на стъпалата на храма можеше да има законово значение. Входът, висок четирийсет метра и широк осем, беше обточен с изображения на стотици богове, много от тях с човешка форма, други не, истинска цветна експлозия. До самия вход, от вътрешната му страна, имаше басейнче, където поклонниците да си измият ръцете, а след него - контейнери с цветя, туфи в жълто, оранжево и червено, и кошници с тамян. Всяка можеше да си купи цветя и тамян, ако иска да направи приношение. Нататък по булеварда се редяха магазини, офиси и балкони, от които се спускаха цъфтящи лози. Имаше пейки и растения в кашпи и макар по това време на деня повечето радчаи да вечеряха, стотици граждани се разхождаха по булеварда или си приказваха на групички, някои униформени (бяло за преводаческата служба, светлокафяво за местната служба за сигурност, тъмнокафяво за военните, зелено за агротехническата служба, светлосиньо за администрацията), други цивилни, всички накичени с бижута, всички цивилизовани от главата до петите. Видях второстепенен да влиза след капитаната си в претъпкана чайна и се запитах от кой ли кораб е. И кои кораби са тук. Но не можех да попитам - Брек от Герентат не би проявила интерес към подобна тема.